Основните политически рискове за България

Най-бедната страна членка на ЕС България бавно се възстановява от дълбока рецесия, която оряза доходите и увеличи безработицата, което удари по рейтинга на дясноцентристкото правителство на страната, пише Ройтерс.

Икономическото забавяне принуди балканската страна да намали разходите и да замрази заплатите и пенсиите с цел да обуздае фискалния си дефицит, за да избегне натиска върху валутния борд в страната.

Резкият скок на цените на храните и горивата заедно с намаляването на разходите и забавените реформи подкопаха доверието към правителството. Все пак кабинетът все още държи властта здраво в ръцете си благодарение на подкрепата на националистическата партия Атака.

Правителството пое тежър удар и заради скандала с подслушването, който породи подозрения за протежиране на високо ниво.

Правителството на премиера Бойко Борисов трябва да постигне резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, за да задържи доверието на ЕС, да спечели доверието на инвеститорите и да осигури влизането на страната в Шенгенското пространство. 

Ето и ключовите политически рискове за България:

Подкрепа за правителството

Подкрепата за партията на Борисов ГЕРБ намаля от спечелването на изборите през 2009 г. и се свива още заради повишението на цените на храните и горивата през март. Тя падна до 24,4% при 40% на изборите.

Опозиционната социалистическа партия проведе първия си национален антиправителствен протест. Хиляди българи протестираха срещу високите цени на бензина, които удариха по жизнения стандарт на хората – един от най-ниските в ЕС.

Изборите по-късно тази година за президентския пост и за местна власт могат да бъдат знак за промяна в баланса на силите.

Президентът социалист Георги Първанов обяви плановете си да се върне в активната политика и анализатори твърдят, че той може да е фигурата, която да оспори управлението на Борисов, чийто мандат изтича през 2013 г.

Какво трябва да се следи: 

Колко още подкрепа може да загуби ГЕРБ заради икономическите трудности? Докато в краткосрочен план едва ли ще изгуби контрол над властта, партията може да се изправи пред растяща опозиция и вотове за недоверие в парламента.

Политическата несигурност едва ли ще засегне лева като валута, защото тя е прикрепена към еврото, но може да оскъпи застраховането на българския държавен дълг и да направи по-скъпо вземането на заеми.

Корупция и престъпност

Корупцията и организираната престъпност все още разяждат балканската страна дори и 20 години след падането на комунизма. Фаворизирането и даването на подкупи за гарантирането на бизнес сделки са спирачка за чуждестранните инвеститори и пречат на икономическия растеж.
Германия и Франция призоваха Брюксел да отложи влизането на България и Румъния в Шенген заради съмнения за корупция.

Последните присъди срещу двама висши държавни служители за злоупотреба с власт и присвояване на средства са стъпки в правилната посока и София си спечели похвали от ЕС, но е необходимо усилията да продължат и корумпираните висши служители да бъдат изпратени зад решетките, за да се докаже, че намеренията са сериозни.

Доверието в правителството понесе тежък удар в края на януари, когато в медиите изтекоха записи на Борисов, който предлага закрила на собственик на пивоварна от митнически проверки. Тогава социалистите заявиха, че това създава усещането за фаворизиране по високите етажи на властта. 

Борисов отрече да е вършил нещо нередно и заяви, че изтеклите записи са резултат от опита му да скъса връзките между корумпираните чиновници и босовете на организираната престъпност.

Какво трябва да се следи:

Ще продължи ли правителството да поддържа политическата воля да смаже корупционните практики? Това едва ли ще раздвижи пазарите в краткосрочен план, но ще изпрати важен сигнал, че България се превръща в по-лесно място за правене на бизнес.

Слаба икономика

Икономиката расте с 3,6% тази година, след като увеличеният износ я измъкна от рецесията през второто тримесечие на 2010 г., но растежът ще бъде по-бавен, тъй като бумът при недвижимите имоти, който беше причината за предишното разрастване на икономиката, няма да се повтори.

Кабинетът замрази заплатите и пенсиите и оряза разходите на министерствата с около 20% през 2010 г. и продължава да харчи на същите нива тази година, за да избегне по-нататъшен спад в търсенето.
Ако обаче растежът остане анемичен, приходите от данъци ще са по-ниски от очакваните, а социалните плащания вероятно ще са по-високи, което ще обърка плановете на правителството да намали наполовина бюджетния дефицит до 2,5 на сто.

Инфлацията на годишна база се покачи до 5,2% в края на февруари от 0,5% през февруари 2009 г. заради повишението на цените на храните и горивата.
Повече от 120 хиляди работници са изгубили работата си за последните 2 години, безработицата беше 9,8% през февруари. Повече от една пета от населението живее с по-малко от 6,5 долара на ден, сочат последните данни от 2008 г. Броят на безработните млади хора до 29 години се е удвоил за последните 2 години.

Какво трябва да се следи:

Ще се окаже ли икономическият ръст по-слаб от прогнозите на правителството? Това може да оскъпи застраховането на българския дълг и да затрудни достъпа на страната до финансиране от международните пазари.
Ще разхлаби ли правителството фискалната политика, за да поддържа рейтинга си преди местните и президентските избори през есента?

Реформи и еврофондове

Кабинетът обеща да промени изцяло неефективната здравна система, но реформата удари на камък, след като лекарите протестираха срещу затварянето на болници и недостатъчно финансиране.
Заплахи за масови стачки принудиха правителството да забави пенсионната реформа, спряна е и приватизационната програма.
Усвояването на средства от ЕС се подобри миналата година, но страната все още използва само 10% от 7-те милиарда евро, отпуснати до 2013 г., най-вече заради бавната администрация и липсата на добре подготвени проекти. 

Какво трябва да се следи: 

Ще прокара ли България напред реформите, или безпокойството за рейтинга и страхът от общественото недоволство ще отложат промените? 

Ще бъде ли способно правителството да подобри усвояването на евросредства? Провал е малко вероятно да повлияе на цените на акциите и имотите, но може да попречи на чуждестранните инвеститори, да забави подобряването на инфраструктурата и да подкопае икономическото възстановяване.

Източник dnes.bg