Новините днес - Новини от България и света

От сутринта ми е чоглаво. Първо мислех, че е от съседа с бургията, който явно я пуска преди кафеварката даже. За какво ли я ползва? Но е бургия, едва ли електрическата му четка за зъби издава този звук. После реших, че ми е чоглаво, защото трябва да излизам. А дълго пътуване из София с градския транспорт през лятото не е любимото ми преживяване. Взимам си душ с ясното съзнание, че няма никакъв смисъл да го правя, защото неизбежно ще се къпя отново, като се върна. А и съм убедена, че ще съм от къпаното малцинство в автобуса. Спомням си, че наскоро един приятел написа във Фейсбук, че внимава никога да не върви срещу вятъра, особено ако има някой пред него. Упреквам се, че дали от възрастта, дали от времето (или мястото), в което живеем, но сме станали циници. Пътуването в рейса надминава всичките ми очаквания. Освен на неповторимата комбинация от пот и готвено, мирише на разнообразен зарзават, полусварен в найлоновите торби. След три часа героично съм издържала да се добера до входната в