Новините днес - Новини от България и света

По едно дете отглежда съвременното българско семейство, сочат данните от последното преброяване, обобщени от НСИ.

В новата и старата столици на България – София и Велико Търново, има най-много самотно живеещи хора, сочи статистика от последното преброяване. По данни от "Преброяването на населението и жилищния фонд-2011" област Велико Търново и столичния град са с най-голям относителен дял на едночленните домакинства, съответно - 38.6 на сто и 36.5 на сто, съобщават от териториалното статистическо бюро. Статистиците уточняват, че домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище или част от него и е на самостоятелен бюджет. През последните 10 години средният размер на едно домакинство намалява от 2.6 лица на 2.2 лица. Средно най-голям брой лица в едно домакинство - 2.5, живеят в община Горна Оряховица. Най-малък - 1.9 лица, пък е средният размер на едно домакинство в община Свищов. Според анализа на резултатите от преброяването област Велико Търново е сред седемте области в страната, в които се наблюдава ръст на броя на домакинствата. Застаряването на населениет

След представянето на окончателните резултати от Преброяване 2011 става ясно, че България е страна на резките контрасти. Всеки 5-ти е висшист (като жените са повече от мъжете), ¾ от градското население е с най-малко средно образование. За първи път от 1900 г. обаче преброяването отчита и „никога не посещавали училище“. Броят им е 81 000 или 1,2% от населението на страната на възраст над 7 г. Децата от 7 до 15 г., които би трябвало да учат, а не са в системата по етноси са: българи – 5,6%, турци – 11,9%, роми – 23,2%. Неграмотните са общо 112 778 души, като по етноси статистиката изглежда така: 0,5% билгари, 4,7% турци и 11,8% роми. Има българи, които живеят в 3 556 „примитивни и подвижни жилища“. За сметка на това, средната им населеност в едно жилище намалява, т.е.живеем все по-нашироко. Има неелектрифицирани жилища, които се намират в махали в труднодостъпни места – 0,02%, а без водопровод и канализация са 1,7% от обитаемите сгради в градовете и 6,8% от тях в селата. В 2,1% от жилища

Според окончателните данни на Преброяване 2011 в столицата живеят 1 291 591 души. Това е рекорд за жителите на София в историята на преброяванията от 1900 г. насам. За последните 10 г. софиянци са се увеличили само с 120 749 души, като само в Искър и Илинден броят на жителите намалява. Столицата също е с отрицателен естествен прираст, но „расте“ заради придошлите от провинцията студенти и работници. Най-голям е броят на мигриралите към София от Пловдив, Плевен и София-област. Най-голям е броят на населението в кварталите Люлин (114 910 души) и Младост (102 899), а с май-малък – район Банкя – едва 12 136 души. До февруари жилищата в столицата са били 607 406, като за 10 г. са се увеличили с 91 866. Средната застроена площ на едно жилище е 80,6 кв.м, отчитат от НСИ. 1/3 от тях са с площ 66 кв.м, а всяко четвърто жилище е с 82 кв.м. 2,3% от застроените жилища са с над 400 кв.м. С компютри и достъп до интернет разполагат 2/3 от всички жилища, затова и най-много софиянци са се възползвали о

По етноси Етническият модел на страната е постоянен и се запазва за последните 10 г., отчитат от НСИ след окончателните резултати от преброяването на населението в България през февруари 2011 г. Според данните трите основни етноса са разпределени в съотношение: българи – 84,8%, или 5 664 624 души, турци – 8,8%, или 588 318 души, и роми – 4,9%, или 325 343 души. Според експертите при преброяването голяма част от ромите се самоопределят като част от другите две групи, като по-голям е броят на тези, които се числят към турското етническо население в страната. Делът на българската етническа група в сравнение с преброяването през 2001 г. се увеличава с 0,9 пункта. В началото 2001 г., когато е било последното преброяване, българите са били 77,1% от населението на страната. С най-висока стойност е групата през 1975 година – 90,9% от населението. Спрямо последната статистика на НСИ относителният дял на турците намалява с 0,6 процентни пункта в сравнение с 2001 година, а ромите са се увеличили

Данните на Националния статистически институт за броя на представителите на малцинствата у нас може се окажат не дотам обективни. Пред в. "Новинар" Огнян Каменов от фондация "Здравни проблеми на малцинствата" заявява, че в някои общини ромите са били записвани като турци без тяхно знание по време на преброяването през февруари тази година. По негови думи това се е случвало основно в общините в Североизточна България – Разград, Шумен и Добрич. Според Каменов става дума за общини с преобладаващо турско население, където преброителите основно са били с този етнически произход. Експертът разказва и за конкретен случай, за който го уведомил ром от този регион. Той бил грамотен и случайно видял, че преброителят го записва като турчин. Ромът възроптал срещу това, тъй като той се самоопределял като "циганин". Каменов дава за пример и Кюстендил, където имало около 10 000 представителите на този етнос, като едва около 4000 са се идентифицирали като роми по време на