7 351 234 души – толкова е населението на България според експресните резултати от преброяването, които бяха представени в Националния статистически институт (НСИ).
За последните 10 години населението в страната е намаляло с 581 750 души. Влияние за това имат отрицателният естествен прираст и емиграцията.
Намаляването на населението поради отрицателния естествен прираст значително надвишава спада, който се дължи на външната миграция, като съотношението е 2 към 1, коментира Финка Денкова, директор на „Демография и социална статистика“ в НСИ.
За периода от 2001 до 2011 г. намаляването на българите заради ниската раждаемост е с 389 087 души. 192 663-ма пък са напуснали страната през последните 10 години и сега живеят в чужбина.
72,9% от българите живеят в градовете, а 27,1 на сто – в селата, показват първите данни на статистиката.
Очаквано най-много хора живеят в област София-столица – 1 359 520 души, следвана от област Пловдив – 671 918 души, и област Варна – 468 220 души.
С най-малко население е област Видин, където живеят 99 016 души.
В град София живеят 1 270 284-ма души – за последните 10 години столичани са се увеличили с близо 179 хиляди.
331 796 души живеят в гр. Пловдив, но там прирастът е отрицателен – хората са намалели с 6482-ма.
В третия по големина град у нас – Варна, живеят 330 486 души. От 2001 г. насам населението в морската ни столица се е увеличило с 17 597 души.
197 301 души е населението на град Бургас. В градовете Русе и Стара Загора живеят съответно 146 609 и 136 363-ма души.
В гр. Плевен живеят 106 011 души. Във всички останали областни градове населението е под 100 хиляди.
Същевременно единствените области, чиито жители се увеличават, са София-столица и Варненска област, съответно със 185 532 и със 6002 души. Във всички останали области на страната населението намалява, като във Враца, Видин и Монтана спадът е с 20 на сто.
От Националната статистика отчитат, че 186 населени места в страната са обезлюдени – през февруари там не е преброен нито един човек.
Населението в страната застарява и от статистиката коментираха, че въпреки проблемите с емиграцията данните за отрицателния прираст, отчитани при вече три поредни преброявания, трябва да бъдат внимателно анализирани.
Делът на хората над 65-годишна възраст е най-голям в областите Видин (26% от населението) и Монтана, Габрово и Ловеч, където 24 на сто от хората са над тази възраст. В 15 области на страната хората над 65 г. съставляват 1/5 от населението. В София-столица, Варна и Благоевград техният дял е най-нисък – 16 на сто.
Делът на хората под 18 години е най-голям в областите Сливен (20%) и Бургас (18%), а най-малък – в Габрово, Перник, Кюстендил, Велико Търново и Смолян – по 14% от жителите.
Съотношението жени-мъже в България пък е 51 към 49%. Така на 1000 мъже се падат по 1053 жени.
3 898 688 са преброените жилища в страната. Това означава, че средно 1,9 души живеят в един дом. Едно домакинство пък се състои от средно 2,6 души, показват още резултатите.
Своеобразен рекорд отбелязва НСИ по отношение на хората, отказали да участват в преброяването. Анкетьорите са регистрирали едва 50 отказа. За сравнение при предходното преброяване 5400 души не са пожелали да попълнят анкетна карта.
При оповестяването на експресните резултати днес не бяха представени данни за етническата принадлежност, религията и социалния статус на българите. Тази информация ще стане ясна през юли, когато ще бъдат обработени данните от преброителните карти.
Източник dnes.bg
За последните 10 години населението в страната е намаляло с 581 750 души. Влияние за това имат отрицателният естествен прираст и емиграцията.
Намаляването на населението поради отрицателния естествен прираст значително надвишава спада, който се дължи на външната миграция, като съотношението е 2 към 1, коментира Финка Денкова, директор на „Демография и социална статистика“ в НСИ.
За периода от 2001 до 2011 г. намаляването на българите заради ниската раждаемост е с 389 087 души. 192 663-ма пък са напуснали страната през последните 10 години и сега живеят в чужбина.
72,9% от българите живеят в градовете, а 27,1 на сто – в селата, показват първите данни на статистиката.
Очаквано най-много хора живеят в област София-столица – 1 359 520 души, следвана от област Пловдив – 671 918 души, и област Варна – 468 220 души.
С най-малко население е област Видин, където живеят 99 016 души.
В град София живеят 1 270 284-ма души – за последните 10 години столичани са се увеличили с близо 179 хиляди.
331 796 души живеят в гр. Пловдив, но там прирастът е отрицателен – хората са намалели с 6482-ма.
В третия по големина град у нас – Варна, живеят 330 486 души. От 2001 г. насам населението в морската ни столица се е увеличило с 17 597 души.
197 301 души е населението на град Бургас. В градовете Русе и Стара Загора живеят съответно 146 609 и 136 363-ма души.
В гр. Плевен живеят 106 011 души. Във всички останали областни градове населението е под 100 хиляди.
Същевременно единствените области, чиито жители се увеличават, са София-столица и Варненска област, съответно със 185 532 и със 6002 души. Във всички останали области на страната населението намалява, като във Враца, Видин и Монтана спадът е с 20 на сто.
От Националната статистика отчитат, че 186 населени места в страната са обезлюдени – през февруари там не е преброен нито един човек.
Населението в страната застарява и от статистиката коментираха, че въпреки проблемите с емиграцията данните за отрицателния прираст, отчитани при вече три поредни преброявания, трябва да бъдат внимателно анализирани.
Делът на хората над 65-годишна възраст е най-голям в областите Видин (26% от населението) и Монтана, Габрово и Ловеч, където 24 на сто от хората са над тази възраст. В 15 области на страната хората над 65 г. съставляват 1/5 от населението. В София-столица, Варна и Благоевград техният дял е най-нисък – 16 на сто.
Делът на хората под 18 години е най-голям в областите Сливен (20%) и Бургас (18%), а най-малък – в Габрово, Перник, Кюстендил, Велико Търново и Смолян – по 14% от жителите.
Съотношението жени-мъже в България пък е 51 към 49%. Така на 1000 мъже се падат по 1053 жени.
3 898 688 са преброените жилища в страната. Това означава, че средно 1,9 души живеят в един дом. Едно домакинство пък се състои от средно 2,6 души, показват още резултатите.
Своеобразен рекорд отбелязва НСИ по отношение на хората, отказали да участват в преброяването. Анкетьорите са регистрирали едва 50 отказа. За сравнение при предходното преброяване 5400 души не са пожелали да попълнят анкетна карта.
При оповестяването на експресните резултати днес не бяха представени данни за етническата принадлежност, религията и социалния статус на българите. Тази информация ще стане ясна през юли, когато ще бъдат обработени данните от преброителните карти.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар