Новините днес - Новини от България и света

България - една от малкото финансово стабилни страни в Европейския съюз - замрази за неопределено време плановете си да въведе единната европейска валута, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Френския фармацевтичен гигант Sanofi преживя тежко второто тримесечие заради икономическите рестрикции в Западна Европа, както и заради изтичането на патенти на два от най-важните за компанията медикамента.

Банките на Wall Street все повече се подготвят за евентуално излизане на някоя от задлъжнелите страни от еврозоната, предава Financial Times . Поради тази причина съветват контрагентите и кредитополучателите си да преструктурират договорите си или да се ориентират към друга банка.

Заради подозрения за манипулации на Euribor (Euro Interbank Offered Rate ) няколко банки са обект на разследвания. Лихвата Юрибор има съществено значение за еврото и представлява средна стойност по междубанковите кредити в евро, която се изготвя ежедневно в лондонското Сити.

Според експерт от Управителния съвет на Европейската Централна Банка еврото поддържа добра форма, въпреки сътресенията в политически и икономически план, предава Reuters.

Европейската комисия настоява Гърция да ликвидира определени банки, сред които вероятно е и петата по големина ATEbank, съобщи агенция Reuters, цитирайки източници от европейските институции.

Еврото ще преживее тази криза и България все още иска и очаква да въведе общата валута до две-три години, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред Ройтерс.

Европейската централна банка е спряла да осигурява с ликвидност няколко банки в Гърция, тъй като те не са били успешно рекапитализирани, съобщи Reuters, цитирайки източници от централната банка на еврозоната, пожелали анонимност.

"Започна обратното броене за Европейския съюз. Румъния е в максимален риск от гръцката вълна", пише румънският вестник "Евениментул зилей". Изданието посочва, че евентуалното изпадане в неплатежоспособност на Атина може да предизвика нови орязвания на заплатите, непосилни банкови лихви, висока безработица и фалити в Румъния.

Гръцките медии съобщават, че политици от "Нова демокрация", ПАСОК и малката партия "Демократична левица" обсъждат създаването на коалиционно правителство с кратък срок на съществуване, което да управлява страната до есента.

Германия все още е против увеличаването на спасителния фонд за еврозоната, съобщи EUobserver. Очакваше се разширяването на фонда да бъде вид компенсация в замяна на подписания от останалите 24 държави членки и подкрепен най-вече от Германия фискален пакт. В края на януари лидерите на ЕС се споразумяха Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да започне да функционира година по-рано от планираното и да влезе в сила през юли т.г. Той ще разполага с постоянен фонд от 500 млрд. евро и ще замени действащия сега Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Лидерите също се съгласиха да преразгледат общия размер на фонда през март заради вероятността Испания и Италия да се нуждаят от финансова помощ. Германия обаче все още е против увеличаването на фонда и ще запази позицията си до март с аргумента, че "пазарните условия са се подобрили" от декември досега и няма нужда от увеличаване на защитната стена за еврото, коментира изданието. Йорг Асмусен, член на изпълнителн

От разгара на световната финансова и икономическа криза и особено след избухването на европейското "дългово бедствие" редица правителства паднаха жертви на глобалната нестабилност. Заради невъзможността им да се справят с рекордната безработица, бюджетния дефицит и редица други политически и икономически проблеми много лидери бяха принудени да подадат оставка под нарастващия обществен натиск. Гейр Хорде - Исландия губи властта на 1 февруари 2009 г. Банковата криза в Исландия беше нещо, което предвиди какво ще се случи с останалата част от континента и нейното правителство беше първото, което загуби властта вследствие на икономическия срив. Хорде, който беше премиер от 2006 г. обяви оставката на коалицията, която оглавяваше, след седмици наред протести. Той беше наследен от Йохана Сигурдадотир – първата жена премиер и първият открито хомосексуален правителствен лидер в света. След няколко лоши години (през 2009 г. брутният вътрешен продукт се сви с 9.6%), изглежда ситуац

Изключването на Гърция от еврозоната ще бъде по-малко рисковано сега, отколкото в началото на 2010 г., когато се появиха първите признаци на дълговата криза в страната, заяви холандският премиер Марк Руте. С изказването си той подкрепи към мнението на няколко европейски дипломати, според които може да бъде по-евтино и по-лесно, ако Атина напусне единната валута, предаде "Франс прес". По-рано еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус отбеляза, че излизането на Гърция от еврозоната няма да доведе до криза на единната валута. Няма да се стигне до катастрофа, ако някой напусне еврозоната, каза Крус, като обаче подчерта, че не подкрепя идеята Гърция да се върне към драхмата. В наш интерес е Гърция да остане и да постигне това, което обеща, посочи също Руте. Въпреки това по думите на еврокомисаря по морско дело и рибарство Мария Даманаки страните от еврозоната подготвят план за излизането на страната й от валутния съюз. Наблюдава се голяма промяна от преди една година, к

Премиерът Бойко Борисов подкрепи идеята за данъчна ваканция за малкия и средния бизнес, ако създава нови работни места. „Казвали сме многократно, че ако 500-те големи фирми в Европа назначат по 43 000 работници, ще вземат на работа почти толкова хора, колкото са безработните в Общността - близо 25 милиона. В същото време в Европа има около 25 милиона малки и средни фирми, които по един човек да назначат, няма да има безработица“, коментира Борисов. Той е в Брюксел за първото за годината извънредно заседание на Европейския съвет. Очаква се на започналата днес следобед среща държавните и правителствените ръководители от ЕС да приемат в по-късните часове на деня окончателните текстове на фискалния пакт. В отговор на въпрос при какви обстоятелства нашата страна няма да подкрепи пакта, премиерът заяви, че не е упълномощен да гласува за хармонизация на данъците в ЕС. „Присъединяването на България към Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз н

Правителството на Германия иска Гърция да предаде суверенитета си върху решенията за данъците и разходите на държавата на "бюджетен еврокомисар", за да получи втория помощен план в размер на 130 млрд. евро. Това съобщи "Файненшъл таймс" като се позовава на документ, с който разполага. Изданието коментира, че това би било изключително разширяване на контрола от ЕС върху страна членка. В предложението се казвало, че новият комисар ще има право на вето върху бюджетните решения на гръцкото правителство, ако те не съответстват на целите, определени от международните кредитори. Новият администратор, назначен от финансовите министри на еврозоната, ще поеме отговорността за надзор върху "всички големи групи разходи" на гръцкото правителство. "Консолидирането на бюджета трябва да бъде поставено под стриктна система за контрол и управление. Предвид разочароващото изпълнение дотук, Гърция трябва да приеме да прехвърли бюджетния си суверенитет на европей

Държавите, които не спазват графика за намаляване на дълга си, ще бъдат наказвани с автоматични санкции, като в същото време страните ще разполагат с по-малко възможности за маневриране в икономическата си политика, предвижда проект на бюджетния пакт, до който е получила достъп агенция Bloomberg. Документът е бил разпространен сред депутати в Берлин, уточнява агенцията. В него се предвижда държавите с дълг, по-висок от 60% от БВП, да бъдат наказвани с автоматични санкции, ако не успяват да намаляват на година дълга си с 5% над това равнище. Тази клауза е била добавена към клаузата за автоматични санкции, ако дефицитът надвиши 3% от БВП. Друга промяна в проекта, видян от Bloomberg, предвижда съобразените с икономическия растеж дефицити да не надвишават 1% от БВП в страните с дълг под 60% от БВП. Авторите на проекта, осъвременявайки целите на фискалния пакт и наричайки го договор, се опитват да коригират пропуските в политиката на ЕС, които, "ако бъдат оставени, може да застр

Еврото е неотменимо и ще преодолее кризата, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в първото си обръщение към комисията по икономически и валутни въпроси в Европейския парламент, предаде EUobserver. Драги, подобно на Германия и на самата ЕЦБ, отхвърли исканията ръководената от него институция да да се намеси по-активно, за да подпомогне Испания и Италия да възстановят икономическия растеж и да създадат работни места. На въпрос на евродепутатите защо ЕЦБ поставя надеждността си по-високо от реалното възстановяване на растежа и на заетостта в затруднените страни от еврозоната, Драги отговори, че неговата институция няма мандата да се намеси както Федералния резерв на САЩ или Британската централна банка. "Мандатът на Фед е различен, той е насочен също към растеж и създаване на работни места. Ние сме много повече ограничени в монетарната стабилност", уточни Драги. За сегашната криза той коментира, че не се съмнява в силата, постоянството и не

Очевидно е, че пенсионната система в ЕС е на ръба да банкрутира. И че трябва да използват “острия молив” за намаляването им. Те не могат да плащат тези пенсии, но ги обещават, тоест не могат, въпреки че искат. Очевидно премиерът ви е прав. И не е необходимо човек да е гений, за да направи този извод.“ Това коментира в интервю пред в.“24 часа“ бащата на валутния борд Стив Ханке. Според него в момента няма инвестиции в нововъзникващите пазари по света, защото бизнесът се страхува от излишни рискове. „Но ако в България нямаше фискална, парична и банкова дисциплина, отливът на капитали щеше да е много по-голям. Трябва да помните, че съседството с Гърция в момента изобщо не ви помага“, коментира още Ханке. Той предупреждава, че България трябва да се пази от неконтролируем фалит на Гърция, заради гръцките инвестиции и банки в страната. Още по темата Ще влезем в Еврозоната, когато видим правила там Бойко дава акъл на ЕС: Свалете пенсиите до нашите! Съветът му към управляващите

Разпадането на еврозоната би могло да предизвика и разпадане на Европейския съюз, което пък ще изложи целия регион на сериозни рискове. В дългосрочен план такъв сценарий има потенциала дори да доведе до война, смята премиерът на Полша Яшек Ростовски, цитиран от CNBC. "Ако еврозоната се разпадне, то ще е трудно да изключим опасността от разпадане на Европейския съюз", заявява Ростовски, който още в края на миналия месец предупреди за подобни рискове. "Европейският съюз е единият от двата основни стълба на мира и сигурността в Европа през последните 60 години. Поради тази причина в по-дългосрочен план – 10-20 години, отсъствието на такъв важен елемент от системата за сигурност и същевременно ключов елемент от политическата система ще увеличи опасността от авторитарни режими и дори война“, обяснява Ростовски. Премиерът на Полша посочва, че действията на Европейската централна банка по отношение на Италия и Испания са адекватни и коректни. Благодарение на тях се освобо

България остава решена да изпълни ангажимента да приеме еврото възможно най-бързо въпреки кризата, обхванала ЕС. Това казва министърът на финансите Симеон Дянков в интервю за американския в. "Уолстрийт джърнъл". "Може и да не е модно, но ние продължаваме напред с плановете да влезем в еврозоната. Следим проблемите в еврозоната и естествено те ни безпокоят, но наша стратегическа цел остава да гарантираме, че нашата страна следва европейския път. Нашата парична единица е обвързана с еврото, така че защо да чакаме?", пита Дянков. Той обаче изразява опасение, че набъбващото бреме на дълговете на други страни в ЕС може накрая да осуети стремежите на София да се присъедини към еврото през 2014 г. "Нашата фискална дисциплина променя възприятията в Брюксел и отвъд. Надяваме се, че онези, които взимат политическите решения, ще ни оценяват въз основа на нашите действия и няма да блокират нашето влизане в eврозоната заради данъчните престъпления на други", ка