Детство Петя Дубарова Аз слънце на ресниците си нося и вятър – на протегнатите длани, и тичам пак усмихната и боса по камъчета бели и огряни. Дърветата коси зелени свеждат и облаци – платна издути, бели – очите ми усмихнати поглеждат, поглеждат ме и птици, полет спрели. Аз тичам като пролет волнокрила, по- бърза от лъчите, ветровете, и бисери на радост в мен съм скрила, на детството най-хубавото цвете. За всички малки, по-големи и още по-големи, пораснали и не пораснали деца, с пожелание да запазят детското, колкото може по-дълго в себе си. Честит празник на всички дечица! Да са ни живи, здрави, все така весели и игриви! Честит празник на всички непораснали деца! Пожелавам ви да не загубите детската вяра в доброто и невинната, чиста обич! ДЕТСТВО МОЕ Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно. Все се мъча света да обърна яхнал пръчка при теб да се върна. Пак в юмруче ръждив петак да скрия, пак със кучето да вдиг