Новините днес - Новини от България и света

Георги Миладинов, специално за Actualno.com "Жените в черквата плачели, пискали. Оттам ги изкарват и ги докарват в Ортакьой, а оттук ги докарват до Сейменли и сетне пак ги връщат в Ортакьой. Сетне след 4-5 дена оттук ги пращат в село Мандрица и там в училището ги хранели с просия. Жените и децата били до 400 и повече. Безчестени са всички. Читалището, като изгоряло, вътре останали изгорените трупове. На 10-ия ден след тая грозна случка жените дошли от Мандрица в селото и сами заровили отгоре отгоре изгорелите трупове, доколкото ги намерили. Повечето останали под развалините на зданието. И селото запалили, и то изгоряло, освен 33 къщи, които останали цели. Четниците всичко плячкосали, като задигнали и вратите на неизгорените къщи. Три дена по ред от 27 до 29 септември турците палели и вдигали плячката, по 60-70 коля на ден." Всичко това не е станало в Батак. Така проф. Любомир Милетич описва разорението на българското село Гьочкенбунар, Гюмюрджинско, от турската войска през 19