Новините днес - Новини от България и света

Ефектът от мерките на ГЕРБ за справяне с дефицита на осигурителната система засега води само до намаляване броя на осигурените и увеличаване на пенсионерите насред кризата, пише "Сега". Коефициентът на зависимост се е вдигнал драстично до 79,53 процента за 2011 г., което означава, че вече 100 осигурени изхранват почти 80 пенсионери, показват данните на НОИ.

До 20 април данъкоплатците в България ще са спечелили сумата, която дължат на държавата за данъци, и до края на годината ще се трудят изцяло за себе си, напомня Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

Министерството на финансите подготвя тримесечна лихвена амнистия за неплатени в срок данъци и осигуровки, съобщава "Капитал daily" в днешния си брой. Очаква се облекчението да важи както за физичеки лица, така и за фирми.

Прогнозите, подготвени от експерти от Националния осигурителен институт, върху които стъпва пенсионната реформа на ГЕРБ, показват, че пенсиите в България ще останат ниски до края на десетилетието. Това се вижда от документа, с който capital.bg разполага. В разчетите си експертите на НОИ не разглеждат вариант, при който осигурителните вноски се повишават. Документът доказва, че ако не се повиши осигурителната тежест, правителството може да свие дефицита в НОИ само с непопулярни мерки и пенсиите се запазят на сегашното ниво, като единствено се индексират според инфлацията. Ще продължи и субсидирането на дефицита от републиканския бюджет Прогнозите на експертите са базирани върху предположението, че икономическият растеж до 2020 г. ще е между 2 и 3%, осигуровки ще плащат 88% от заетите, като процентът ще нараства с годините, а събираемостта на вноските ще е 95%. Експертите от НОИ са разработили два основни варианта за пенсионна реформа. И двата включват увеличение от 2012 г. на п

В повече от половината икономически дейности работодателите и синдикатите се договориха какви да са минималните суми за начисляване на осигуровки през 2012 г. На поредната работна среща в министерството на труда, която първоначално беше обявена за последна, са били представени споразумения за 46 икономически дейности, в които работят близо 1.2 млн. души. След първите преговори беше обявено, че средният договорен ръст на минималните осигурителни прагове за догодина ще е по-висок от тазгодишния въпреки икономическата криза. От днешните данни излиза, че все пак той ще е по-скромен. Окончателните резултати ще станат известни на 3 октомври, когато се очаква бизнесът и профсъюзите да представят всички договори. Миналата година осигурителните прагове нараснаха с 5.6%. Днес бяха представени споразумения в целия хранителен сектор, съобщи Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). При млекопроизводителите нарастването ще е с 1.5%, при мелничарите

Липсата на държавна политика, която насърчава създаване на работни места с висока производителност, ниското образование и рязкото свиване на инвестициите са основните причини за драстичния срив на заетостта и нарастването на безработицата в България по време на кризата. Освен това пропастта между нуждите на бизнеса и кадрите, които излизат от университетите, става все по-голяма. Това показва анализ на Българската стопанска камара за пазара на труда у нас. "От 2009 г. насам работните места са намалели с 263 хил., а наетите на трудов договор - с близо 290 хил. Хората не получават заплати, не се плащат данъци и осигуровки", коментира ситуацията изпълнителният председател на бизнес организацията Божидар Данев. Според него държавата неглижира проблема, а ситуацията се е утежнила в началото на 2011 г. с повишаването на вноската за пенсия и осигурителните прагове, което е създало предпоставка за ръст на сивата икономика. Същият извод правят и икономистите Красен Станчев и Лъ

Разходите на домакинствата за плащане на данъци и осигуровки през периода април - юни на 2011 г. са се увеличили почти два пъти спрямо същия период на миналата година. Макар и с по-малко са нараснали и средствата за здравеопазване, храна, дрехи, обувки и плащане на сметки за дома. Доходите също са се увеличили, но с по-слабо темпо от разходите. Това показва изследването на Националния статистически институт (НСИ) на домакинските бюджети. През пролетта на тази година всяко домакинство е платило средно по 115 лв. данъци, което е с 51 лв. повече спрямо същия период на миналата година. Разходите за осигуровки са набъбнали до 135 лв. Основните причини за ръста са увеличението на местните данъци, повишаването на вноската за пенсия и на осигурителните прагове през тази година. Общият доход средно на човек през второто тримесечие е бил 940 лв., или по 313 лв. на месец. Сумата е с 3.8% повече спрямо година по-рано. От данните на НСИ обаче се вижда, че за периода юни 2010 г. - юни 2011 г.

За пореден път Българската стопанска камара (БСК) предложи държавните служители, полицаите, военните и магистратите да плащат осигуровките си, както всички останали работещи, а не вноската им да се покрива от държавния бюджет. По данни на Националния осигурителен институт (НОИ) към 30 юни 2010 г. са се осигурявали 83 180 полицаи, военнослужещи и кадри от съдебната власт. Средният им доход е бил 973 лв. (при 570 лв. на заетите в реалния сектор). За миналата година държавата, която трябва да им превежда вноските, е платила само 215 млн. лв. Пенсиите на тази категория служители обаче са стрували 496 млн. лв. Тъй като се получава дупка в бюджета на НОИ, разликата от 281 млн. лв. е запълнена с пари от данъци. Така данъкоплатците са субсидирали пенсиите на полицаите, военните и следователите. Проблемът идва от това, че тези три категории се пенсионират много по-рано от останалите работещи и получават двойно по-големи пенсии двойно по-дълго. Затова стопанската камара предлага освен служ

Намерението на правителството държавните служители, в това число и служителите в МВР да плащат сами осигуровките си, "звучи, меко казано, цинично". Това коментира днес Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР). Вярно е, че като държавни служители в МВР сме освободени от задължението да плащаме осигуровки - вместо нас го прави държавата. Срещу освобождаването от това задължение обаче ние сме лишени от ред права, на които се радват останалите граждани в България, заявяват полицаите. Те посочват като пример, че нямат право да напускат страната, без да уведомят работодателя си, нямат право на колективен трудов договор и на ефективна стачка. "Нямаме право да работим и на друго място, нямаме право да членуваме в политически партии", допълват от синдиката в МВР. Полицаите изтъкват и някои свои предимства, с които се ползват пред останалите редови граждани в страната, като например: "Правото да носим оръжие - "Макаров" със стоп патрони срещу "