Новините днес - Новини от България и света

Международният валутен фонд прогнозира, че през 2013 г. световната икономика ще отбележи по-голям растеж, отколкото през 2012 г., съобщи Би Би Си.

Коледните намаления тази година ще важат поне два месеца, съобщи "Стандарт". Заради свитото потребление търговците започнаха от рано да изкушават българите с изгодни оферти. Още в началото на ноември започнаха да се предлагат промоции "две в едно". Очаква се тази зима българите да са далеч по-стиснати в сравнение с 2011 г. Миналата година сме изхарчили 249 лв. за близките си, даровете тази година вероятно ще струват средно между 200 и 224 лв., прогнозира изданието.

Европа днес се мобилизира за протестни действия срещу мерките за строги бюджетни икономии. В Испания и Португалия , чиито финанси са силно разклатени, днес ще има обща стачка и редица демонстрации, предаде Франс прес.

В поне пет страни от ЕС - Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция може да се възроди форма на авторитарно управление , подобно на наблюдаваното през 30-те години наминалия век. Такъв е кошмарният сценарий, който си представя германският социолог професор Клаус Оффе.

Няма индикации за промяна на позицията на Германия спрямо българските институции за присъединяването ни към Шенген.

Четиримата основни лидери на Европейския съюз , търсещи начини за излизане от кризата, представиха късно вчера своята представа за бъдещето на Европа, която би им дало повече правомощия, но не и решения за настоящата криза, предаде Би Би Си.

Президентът Росен Плевнелиев обяви, че не вярва в растежа, който може да бъде постигнат от днес за утре.

Финансови министри и централни банкери на страните от Г-7 ще проведат днес извънредни разговори за кризата в еврозоната. Това е поредният сигнал за растящата тревога по света от заплахата, която представлява валутният съюз от 17 европейски държави, съобщи Reuters.

Днес празнуваме Деня на Европа, както и победата над Хитлеристка Германия и край на Втората световна война. На 9 май1945 г. началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел подписва със СССР германската капитулация. Английският министър- председател Чърчил и президентът на САЩ Труман обявяват края на Втората световна война в Европа (1941-1945 г.). През 1950 г. Робърт Шуман представя предложението си за създаване на единна Европа, популярно като като "Декларацията на Шуман", начало на ЕС. Външният министър на Франция призовава за помирениемежду Франция и Германия и "обединението на европейските нации" след края на войната. България празнува Деня на Европа от приемането си като пълноправен член на Европейския съюз. В цяла Европа и у нас този ден се отбелязва с различни празнични прояви. От 19.00 ч., в зала „България" ще се проведе Тържествен концерт, с който столицата ще отбележи Деня на Европа. Организатори са Столична община, Общинск

Социалистът Франсоа Оланд печели вчерашния втори тур на президентските избори във Франция с 51,7 на сто от гласовете, сочат данни на министерството на вътрешните работи след преброяване на 99 на сто от гласовете, съобщава на сайта си вестник "Фигаро".

„Ако сега се намираме в края на опашката на страните от ЕС, в контекста на Стратегията "2020" имаме шанса да се препозиционираме поне в средата“. Това заяви лидерът на ДПС Ахмед Доган след среща с президента Росен Плевнелиев.

"Това е прецедент в ЕС, който ще им изиграе много, много лоша шега, защото не една държава, една политическа партия всъщност в Европа разиграва целия Европейски съвет. Не Холандия, една партия в Холандия. Това е проблемът. Ние сме изпълнили критериите. И просто е под достойнството ни вече да говорим по тази тема", обяви премиерът Бойко Борисов пред БНР по повод отлагането на решението за приемането на България и Румъния в Шенген. Министър-председателят посочва, че очаква октомври да бъде определен като срок за отваряне на въздушните и морските граници и отново заяви, че България е изпълнила техническите изисквания за присъединяване към Шенгенското пространство. Въпреки масирания европейски натиск Холандия остана непреклонна, че София и Букурещ не са направили достатъчно срещу престъпността и корупцията и, че няма да даде подкрепа за Шенген преди юлския доклад на еврокомисията. Така беше решено въпросът да бъде обсъден отново на първото след него заседание на вътреш

Германия все още е против увеличаването на спасителния фонд за еврозоната, съобщи EUobserver. Очакваше се разширяването на фонда да бъде вид компенсация в замяна на подписания от останалите 24 държави членки и подкрепен най-вече от Германия фискален пакт. В края на януари лидерите на ЕС се споразумяха Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да започне да функционира година по-рано от планираното и да влезе в сила през юли т.г. Той ще разполага с постоянен фонд от 500 млрд. евро и ще замени действащия сега Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Лидерите също се съгласиха да преразгледат общия размер на фонда през март заради вероятността Испания и Италия да се нуждаят от финансова помощ. Германия обаче все още е против увеличаването на фонда и ще запази позицията си до март с аргумента, че "пазарните условия са се подобрили" от декември досега и няма нужда от увеличаване на защитната стена за еврото, коментира изданието. Йорг Асмусен, член на изпълнителн

Унгарският парламент без много дебати прие резолюция, която позволява на правителството да се присъедини към новия фискален пакт на Европейския съюз, предаде агенция "Франс прес". Резолюцията мина с 304 гласа "за" на управляващата партия "Фидес" и на социалистите в опозиция. Крайнодясната "Йоббик" гласува с 42 гласа "против", докато зелените се въздържаха. Фискалният пакт, който лидерите принципно приеха през декември, призовава за вкарване на "златно правило" в националните конституции за балансирани бюджети. Договорът трябва да бъде приложен от 17-те страни от еврозоната, като останалите държави - членки на ЕС, могат да се включат към него. На последния Европейски съвет през декември всички държави освен Великобритания заявиха, че са склонни да обсъдят предложението за пакта. Впоследствие обаче чешкият премиер Петр Нечас обяви, че е твърдо против новия договор за по-строга фискална дисциплина. Унгарският премиер В

От разгара на световната финансова и икономическа криза и особено след избухването на европейското "дългово бедствие" редица правителства паднаха жертви на глобалната нестабилност. Заради невъзможността им да се справят с рекордната безработица, бюджетния дефицит и редица други политически и икономически проблеми много лидери бяха принудени да подадат оставка под нарастващия обществен натиск. Гейр Хорде - Исландия губи властта на 1 февруари 2009 г. Банковата криза в Исландия беше нещо, което предвиди какво ще се случи с останалата част от континента и нейното правителство беше първото, което загуби властта вследствие на икономическия срив. Хорде, който беше премиер от 2006 г. обяви оставката на коалицията, която оглавяваше, след седмици наред протести. Той беше наследен от Йохана Сигурдадотир – първата жена премиер и първият открито хомосексуален правителствен лидер в света. След няколко лоши години (през 2009 г. брутният вътрешен продукт се сви с 9.6%), изглежда ситуац

Американският милиардер Джордж Сорос критикува работата на германския канцлер Ангела Меркел.„Възхищавам се на канцлера Меркел за нейната лидерска роля, но за съжаление тя води Европа в грешна посока", посочва той в интервю за вестник „Шпигел." Той предлага да се реанимира европейската конюнктура, която е в криза с инжектиране на пари, вместо правителствата да се притискат да пестят. В противен случай, според него, ще се повторят грешките от 1929 година, довели до Голямата депресия, съобщава dnevnik.com.mk. Това нещо Ангела Меркел не го разбира, подчертава Сорос. Той отхвърля и идеята МВФ да участва в участва в борбата срещу кризата: „Европа трябва сама да реши проблемите си." Милиардерът смята, че е грешка да се дават кредити на Гърция само срещу високите лихви. „Страната така няма да бъде спасена, а същото очаква и Италия", предупреждава още той. Според Сорос, фалитът на Гърция би влошил кризата, по-сериозно в споменатат вече Италия и Испания. Източник

Траншовете от помощта за Гърция може да минават през специална ескроу сметка, от която кредиторите й ще си получават средствата по силно обезценените държавни облигации, които държат, но правителството в Атина ще има достъп до финансите едва след като докаже, че прилага обещаните съкращения и реформи. Това съобщи "Файненшъл таймс" като допълва, че представители на еврозоната настояват програмата за финансово подпомагане на Гърция изрично да предвижда механизъм, според който кредиторите й и държавите и международните институции, които помагат, да не стават заложник на политиката в Атина. Средствата няма да се превеждат директно на гръцкото правителство и то да се разплаща с банките, към които има дългове. Ако Атина се бави с реформите или се откаже от обещанията си, ще бъде спирана само частта за функциониране на гръцката администрация и бюджетен сектор без да се създава паника за фалит сред кредиторите и на пазарите. Планът изглеждал по-приемлив от идеята за специален

Най-малко 135 души са загинали от студовете в Украйна от 27 януари досега, съобщи министерството на извънредните ситуации, цитирано от Франс прес. Министерството заяви, че повечето смъртни случаи се дължат на злоупотреба с алкохол. То увери, че полага всички усилия да помогне на социално слабите със създаването на 3300 спасителни пункта, където нуждаещите се могат да се стоплят и да получат топла храна. От 27 януари тези места са били посетени от близо 85 000 души. Правителството освен това е наредило на обществените заведения (гари, кафенета, бензиностанции и др.) да не гонят бездомниците, които влизат в тях, за да се стоплят. През последните дни дневните температури в Украйна бяха между минус 16 и минус 21 градуса, а през нощта слизаха и до минус 30 градуса. Вчера и днес те се повишиха до минус 10 градуса в Киев. От утре в страната се очаква нов студен фронт и температурите вероятно отново ще паднат под минус 20 градуса. В Италия от зимните студове са загинали 20 души – бездом

Руският газов гигант "Газпром" призна, че заради студа в страната не може да изпълни изцяло договорените доставки газ до Италия и Полша. Премиерът Владимир Путин е бил уведомен за ситуацията и не само не разкритикувал, но и одобрил действията на компанията монополист, който в предизборната атмосфера предпочета да осигури необходимия газ в регионите в страната, съобщи вестник "Комерсант". Това може да доведе до влошаване на отношенията между Москва и Европа в сферата на енергетиката, до налагане на санкции на "Газпром", както и до ускорение в изграждането на газопроводите от Азия в Европа, които заобикалят Русия. В събота на срещата на Путин и вицепремиера Игор Сечин с ръководството на "Газпром" е бил обсъден недостигът на доставки от газ за Европа. Андрей Круглов, който замествал шефа на компанията Алексей Милер, признал, че заради студа "Газпром" е принудена да намали доставките за Европа. Според него недостигът бил с 10% в частн

Студената вълна, сковала от седмица Европа, продължава да взема жертви, като до днес те са най-малко 260, предаде Франс прес. Особено засегнати са Украйна и Полша, където починалите от измръзване до момента са общо 167 - 122-ма в Украйна и 45 души в Полша. Повечето от жертвите са бездомници, в голяма част от случаите - пияни. Довчера от премръзване в Латвия са починалите 10 души, в Литва девет, седем в Сърбия, шестима в Чехия, двама в Гърция и по един човек в Словакия и Македония. В Русия, където бяха измерени температури от минус 25 градуса в Москва до минус 50 в Якутия (Източен Сибир), жертва на студа са станали 64 души от началото на януари. Италианската столица остава парализирана след обилните снеговалежи. Сняг валя в цялата страна, включително на остров Сардиния и в Неапол, а жертвите до момента са пет. Снощи температурата в италианските Алпи граничеше с минус 30 градуса, а лагуната на Венеция започна да замръзва. В Германия тази сутрин бяха измерени температури под