Новините днес - Новини от България и света

България е сред първите държави членки, които ще ратифицират договора за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз. Това ще се случи днес, като законопроектът за ратифициране на договора е първа точка в програмата на парламента. По покана на председателя на Народното събрание Цецка Цачева на посещение в България ще бъде председателят на парламента на Хърватия Борис Шпрем. Той ще присъства на ратифицирането от Народното събрание с хърватска делегация. След гласуването на законопроекта председателят на парламента на Хърватия ще направи обръщение към народните представители в пленарната зала. По-късно Шпрем ще се срещне с президента Росен Плевнелиев. "Подписването на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз е ключов успех както за Република Хърватия, така и за политиката на разширяване", е един от мотивите на Министерски съвет за ратифицирането. Българските депутати за първи път ще ратифицират присъединителен договор на нова държава член

На петата година от членството си в Европейския съюз България и Румъния трудно се доближават в развитието си до останалите държави от Европейския съюз. По състоянието на икономиката, качеството на живот, нивото на демокрация и държавното управление България и Румъния остават съизмерими с останалите държави от Балканския полуостров. Това показва новосъздаденият индекс на наваксването (catch-up index), изработен от експерти на Институт „Отворено общество“. Той сравнява България с останалите 26 държави от Европейския съюз плюс оставащите да се присъединят Хърватия, Исландия, Сърбия, Черна гора, Албания, Турция, Македония, Босна и Херцеговина. При сравняването на 35-те европейски държави са използвани 47 критерия за оценка. По основните четири критерия за състояние на икономиката, качеството на живота, демокрацията и държавното управление страната ни е на 28 място, следвана от Румъния, съобщи експертът от „Отворено общество“ Ася Кавръкова при представянето на анализ за членство

Сравненията в международен план показват, че за първи път в историята си Сърбия е по-слабо развита от България, казва словенският икономист Радо Пездир. Той посочва, че Хърватия пък в сравнение с Унгария отново се е оказала в позицията, в която е била преди Първата световна война. Словения, която преди Втората световна война беше по-развита от Гърция, сега е по-слабо развита от тази почти фалирала страна, смята Пездир.   Икономистът допълва, че „заключението е, че след разпадането на бивша Югославия всички бивши републики освен Словения имат по-лоши икономически резултати от останалите социалистически страни“. „Босна ще достигне нивото на развитие на България от 2006 г. чак през 2013 г., а през същата година Сърбия ще бъде толкова развита, колкото са били Латвия и Литва през 2006“, казва икономистът, цитиран от Б92.   „Това е ясен показател, че всички държави от източния блок са се развивали по-бързо от бившите югорепублики, дори икономическият ръст и структурните реформи там са

Чистотата на европейските води за къпане леко се е занижила през миналата година, но над 90% от водните площи за къпане са безопасни в това отношение, като ситуацията е най-добра в Кипър и Хърватия, сочат оповестени днес данни на ЕС, цитирани от ДПА. България се нарежда на шесто място според качеството на водите си за къпане. На първите пет места в класацията са Кипър, Хърватия, Малта, Гърция и Ирландия, се посочва в разпространения днес доклад на ЕС за качеството на водите за къпане в Европа. Всички водни площи за къпане покриват изцяло задължителните показатели на ЕС в 8 страни, сред които е и България. Европейският съюз разполага с 21 000 водни площи за къпане, като 70 процента от тях са крайбрежни, отбелязва Франс прес. В доклада се уточнява, че 92,1 процента от крайбрежните води и 90,2 процента от езерата и реките отговарят на минималните норми за качество на водата за къпане през 2010 година. Кипър заема първо място в доклада за 2010 година за качеството на водите за къпане, ко

Хърватия е вече на крачка от целта : Еврокомисията даде зелена светлина за присъединяването й към ЕС. Съседните й страни обаче още дълго ще трябва да чакат влака за Европа, коментира "Дойче веле". Икономическите и политическите усилия на Хърватия по пътя на реформите бяха с право възнаградени с оповестяването на бъдещото членство от 2013-та нататък. Хърватия успя, докато другите съседни страни-кандидати още мечтаят. Присъединяването към ЕС е желано и от  Сърбия, Босна/Херцеговина, Македония, Косово, Черна гора и Албания. С изключение на Косово, станало независимо едва през 2008 г., всички те са подписали спогодби за асоцииране и стабилизиране с ЕС, които да подпомогнат страните по пътя им към Европа. Означава ли приемът на Хърватия, че бързо ще последват и другите? За съжаление не. Защото има много признаци, че чакането за югоизточно-европейските страни-кандидати ще се удължи с неизвестно дълъг период. От една страна причините са в съществуващите в тези страни дефицити. В док