В решението се посочва, че в началото на 2009 г. СОС определя местната такса в различни размери. За предприятията 12 промила върху отчетната стойност на нежилищните им имоти, а за хората 1.6 промила върху данъчната оценка на жилищата им. Според БСК в Закона за местните данъци и такси липсва правно основание за различния размер на ставката. От тази година размерът за бизнеса беше намален до 10 промила.
В решението на КЗД се посочва, че наредбата на Столичната община противоречи на принципа "замърсителят плаща", регламентирани в директива на Европейския парламент, и води до "явна несъразмерност в третирането на потребителите".
Таксата не се определя на базата на реално генереираното количество отпадъци, а според стойността на имота. Така тя се превръща във втори имотен данък, коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, който обяви решението на комисията. Липсата на връзка между количеството отпадъци и таксата не създава икономически стимули хората и предприятията да изхвърлят по-малко боклук и да го събират разделно, добави той.
Вместо европейския принцип "Замърсителят плаща", общините прилагат принципа "Имотът плаща", въпреки че е ясно, че не имотите, а хората генерират отпадъци, каза Данев. Той разказа, че посланик на европейска страна в България му се оплакал, че плаща такса смет 58 хил. лв. на година, въпреки че живеел сам в резиденцията. Сумата била толкова голяма заради това, че към имота имало 4 декара двор.
Позицията на БСК е, че данъчната оценка или отчетната стойност на имотите по никакъв начин не са обвързани с разходите за събирането на боклука, тъй като не се отчита колко души живеят или работят в една сграда. "България става по-мръсна, защото няма връзка между таксата и количеството изхвърлен отпадък, както е в останалите европейски страни", каза Данев.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар