Стресът безспорно е сред най-популярните тези днес. Поради световната криза или просто поради стар навик всеки някога е изпитвал притеснение и тревога. Но в трудните времена, в които живеем, безпокойството може да ни завладее и дори да парализира сетивата ни. По-долу ще ви предложим 5 начина - как да се притесняваме „здравословно“.
Резултати от проучвания показват, че хроничното безпокойство може да доведе до сериозни здравословни проблеми, включително стомашни киселини и други храносмилателни проблеми, депресия, безсъние, главоболие, мускулни болки и слабост, затлъстяване и злоупотреба с алкохол.
Но дали в действителност всяко притеснение е нездравословно? Истината е, че умереното количество стрес е полезно и жизнено необходимо за нашето здраве – стресът е нещото, което позволява на всеки да се адаптира към променящите се условия на околната среда и да се справя с потенциалните проблеми.
Безпокойството е като кръвното налягане: Човек се нуждае от определено ниво, за да живее, но твърде високите стойности могат да му навредят. Логично следва въпросът: Кога здравословният стрес се превръща в нездравословен – т.нар. дистрес? Безпокойството се превръща в токсично за организма, когато води до притеснения относно несъществуващи проблеми и възпрепятства човек да реши реалните си затруднения.
По правило дистресът прави човек по-негативен и нереалистичен в мисленето си, което допълнително го демобилизира да върши каквото и да е.
Предизвикателството е да поддържаме притесненията в здравословната зона, така че да можем да се адаптираме към ситуацията и да се справяме със собствените си проблеми. С други думи целта е да покаже как да се притесняваме „добре”:
1. Разсейвайте се. Когато напрежението около проблемите ви се повиши, накарайте съзнанието си да спре като кажете силно „стоп” - дори на глас, ако се налага. Вместо да се безпокоите, правете нещо, което ви доставя удоволствие: четете, пейте, спортувайте с приятели, впуснете се в любимото си занимание или гледайте забавен филм. Извършването на дейност, която отвлича вниманието ви далеч от проблемите, със сигурност няма да ги реши, но косвено ще помогне за справянето с тях като намали стреса.
2. Определете “часове за безпокойство“. Не започвайте да мислите спонтанно или постоянно за проблемите си. Най-добре си съставете дневен режим, в който да присъства време за мислене по тях – най-добре следобед или рано вечер (но никога преди лягане). Когато уреченият час настъпи, съставете списък с основните си притеснения. За всеки проблем запишете какво печелите и губите, ако продължите да се безпокоите. Прекарвайте максимум 20-30 минути, разсъждавайки по притесненията си и след това приключете за днес.
3. Давайте си сметка за реалността. Запитайте се: Какво значение има настоящият проблем в дългосрочен аспект – след месец, два, година или пет? Наистина ли ситуацията е толкова неотложна и спешна, колкото смятате? Повечето притеснения са подсилени от елемент на късогледство и затова, задавайки си тези въпроси, ще си дадете сметка реално за какво трябва и за какво – не трябва да се безпокоите.
4. Решете проблемите си. Ако все пак проблемът е сериозен и нерешаването му има дългосрочни последствия, трябва да се ориентирате към справянето с него. Психолозите съветват да запишете на лист хартия от къде произтичат притесненията ви и как най-успешно можете да промените ситуацията. След това изяснете фактите около проблема, разсъждавайте заедно с приятел как можете да го превърнете в положителна ситуация за вас.
Източник zdrave.bg
Коментари
Публикуване на коментар