В началото на 2009 г. заетостта и БВП на САЩ падаха с бързи темпове, а стойностите на имотите вече бяха отчели значителни спадове от своя връх през 2006 г. Жилищният пазар беше вече в криза, затова беше логично да се очаква пазарът на бизнес имоти да го последва, пише той в блога на New York Times.
Нуриел Рубини прогнозира, че над 700 банки може да фалират в резултат на своята експозиция към бизнес имотите. По-късно Елизабет Уорън, както и редица медии писаха, че на хоризонта се задава криза на бизнес имотите.
Никоя от тези прогнози обаче не отбеляза факта, че положението с предлагането на бизнес имоти се различаваше драстично от това при жилищата.
До 2008 г. вече беше ясно, че са построени прекалено много жилища спрямо пазара. Въпреки това петгодишният бум на жилищния пазар беше отклонил ресурси от строителството на бизнес имоти, ограничавайки инвентара от сгради на разположение за бизнеса.
Предвид сравнително малкото предлагане на бизнес сгради, в началото на 2009 г. аз достигнах до извода, че в сегмента вероятно няма да се стигне до мащабна криза, която да доведе до вълни от банкови фалити, пише Мълиган.
Въпреки първоначалния скептицизъм към това твърдение днес, повече от две години по-късно, вече не се чуват данни за криза в сегмента, която някога мнозина очакваха, коментира той.
Рубини все още е на мнение, че ни очаква криза при бизнес имотите. Други смятат, че сме избегнали кризата. И в двата случаи обаче, в момента е ясно, че ограниченото предлагане на бизнес имоти е от голямо значение.
За да оценим опасността от двойно дъно при жилищния сектор от помощ, би било да погледнем предлагането.
Жилищното предлагане почти винаги се повишава по-бързо в сравнение с прираста на населението. Въпреки това жилищният бум между 2002 и 2006 г. изпреварва с много прираста в сравнение с предишни години по отношение на темповете на жилищно строителство.
До 2007 г. жилищното предлагане е много по-голямо от това през 90-те години, когато динамиката беше по-характерна за един стабилен пазар. В този смисъл свръхпредлагането през 2007 г. навеждаше на мисълта, че цените трябва да паднат.
Логично, жилищните цени наистина се понижиха много през 2007 и 2008 г., а предлагането спря да расте. До края на 2010 г. то вече се беше върнало до нивата от 90-те години.
Тъй като темповете на жилищното строителство остават бавни, изглежда, че жилищното предлагане ще бъде значително по-ниско и до края на тази година.
Това може да ни подскаже нещо и за бъдещето на жилищните цени. Те зависят и от търсенето. Предвид факта, че то е на нива, близки или над тези от годините преди бума, изглежда, че цените на жилищата в САЩ са вече достатъчно ниски.
Част от инвентара на жилищни и бизнес имоти е все още празен, но това се дължи до голяма степен на бавното икономическо възстановяване и трудната задача за разпределяне на загубите от имотите от досегашните години между собственици, наемодатели, банки и наематели на бизнес имоти.
Предвид обаче бавните темпове на ново строителство, нито пазарът на жилищни имоти, нито този на бизнес имоти могат да бъдат характеризирани като такива, на които предлагането значително изпреварва фундамента на търсенето, пише проф. Мълиган.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар