Същевременно заради проблемите с АЕЦ "Фукушима", която е извън строя, вече поскъпнаха традиционните енергоносители като въглища и природен газ, докато уранът поевтиня. През миналата година Япония е била потребител на 5% от световното производство на алуминий и мед.
Основен приоритет след бедствие е възстановяването на електрозахранването в засегнатите области. В случая с Япония ситуацията е такава, че една трета от потребяваната електроенергия идва от атомните централи, което налага да се мисли и за алтернативни източници. Затова експерти очакват някои сектори да купуват собствени генератори, пише "Ройтерс".
Проблеми с доставките на енергия има не само в засегнатите региони, но и в други части на страната, където има въведен режим на тока.
Статистиката сочи, че 40% от световното потребление на олово се използва за производството на батерии, а за поддържащи генератори - 29% от суровината. Търсенето в дългосрочен план на мед, стомана и алуминий се очаква също да нарасне, когато Япония започне да подменя повредените далекопроводи и да поправя щетите върху инфраструктурата и сградите. Покрай потреблението на стомана пък ще нарасне нуждата от цинк и никел, допълва "Ройтерс".
Производителите на стомана очакват повишено търсене в страната, което може да размести пазара на сплави в Азия. Япония е вторият голям производител на метала с продукция от 109.6 млн. тона за 2010 г., но потребява едва 60 млн. тона от нея, а останалата част изнася. Общият капацитет на предприятията за стомана в страната се оценява на 132.4 млн. тона, като повечето от тях останаха незасегнати от бедствията от 11 март.
Това означава, че дори и да се удвои вътрешното потребление, Япония ще успее да го компенсира със собствени сили, без да има нужда от внос. Друг фактор, който играе роля в тази ситуация, е спирането на работата в заводите на големите автомобилни компании. Това може да намали частично потреблението на метали в страната.
Заплахата от разтопяване на ядро в японската АЕЦ "Фукушима" пък хвърли в паника пазарите за енергийни суровини и въглеродни емисии. Допълнително напрежение беше добавено от решението на Германия да спре работата на седем от своите по-стари атомни централи, коментира "Файненшъл таймс".
В резултат цените на два от основните енергийни ресурса – природният газ и въглищата, се повишиха рязко от петък насам. Оттогава въглищата с доставка през април поскъпнаха с 10.8% до две и половина годишен връх от 134 долара за тон, докато цената на природния газ в Европа е нараснала с 13.4%. Фючърсите на електричество за Германия с доставка за следващия месец се увеличиха с 24% до най-високите си нива от ноември 2008 г. насам.
Пазарът с квоти за въглеродни емисии също отчете повишение заради очакването, че енергийни компании като германските RWE и E.ON ще трябва да използват повече традиционни горива, които изхвърлят по-голямо количество вредни емисии във въздуха. От петък цената на квотите за въглеродни емисии в Европейския съюз се е повишила с над 10% до 17.76 евро за метричен тон, което е 27-месечен връх.
Суровината, която поевтинява при създалата се ситуация, е уранът. През последната седмица неговата цена е намаляла с 25%, след като инвеститорите започнаха да губят интерес към ядреното гориво на фона на коментарите, че може би много страни ще преразгледат политиката си по отношение на атомните централи.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар