Световната банка за България: Правителството е засилило ефекта от кризата

България е сред страните в Източна Европа, в които икономическата криза е нанесла най-голям удар върху хората, а след идването си на власт правителството на ГЕРБ е засилило негативния ефект, намалявайки разходите за здравеопазване и образование. Това показва последният доклад на Световната банка, който разглежда как домакинствата и правителствата от Източна Европа и Централна Азия се справят с "голямата рецесия".

Експертите на банката, които сравняват ситуацията в близо 30 страни, базират изводите си на данните от 2009 г. Повечето от анализираните от Световната банка държави са опазили разходите за образование по време на кризата, но не и България. През 2009 г. те са намалени спрямо 2008 г. наистина с процент, по-малък от  свиването на БВП, но други критично важни разходи за здравеопазване са орязани с по-голям процент, отбелязва докладът. Изводът е, че правителството не само не е направило достатъчно за облекчаване на ефекта от кризата, но е добавило към бремето на хората.

През втората половина на 2009 г., веднага след встъпването си в длъжност, кабинетът "Борисов" намали с 436 млн. лв. заложените от правителството на тройната коалиция 3.07 млрд. лв. за здравеопазване и финансирането на сектора беше свито с 6.9% спрямо 2008 г. Намалението на всички държавни разходи без социалните, тези за МВР и отбраната беше заради резкия срив на данъчните приходи.

В доклада на Световната банка се казва, че на пръв поглед безработицата в страната не е особено голяма, но хората страдат от масово обедняване. Броят на тези, чиито доходи са намалели, е 6 пъти по-голям от съкратените заради икономическата криза. Данните се потвърждават от последните социологически проучвания в страната, които показаха, че все повече домакинства започват да пестят дори от основни храни и лекарства.

През периода октомври - декември 2010 г. всеки българин е преживявал с около 300 лв. на месец, което е с над 10 лв. по-малко спрямо същото тримесечие на 2009 г. Публикувано неотдавна изследване на Евростат показа, че близо половината от българите са заплашени от бедност и живеят с минимални доходи.

Според изследването на Световната банка в стремежа да намалят разходите си българските домакинства започват да прибягват до стратегии, които не само влошават качеството на живота им, но и го застрашават. Например всяко пето от най-бедните семейства е ограничило посещенията си при лекар, дори и при болест.

Увеличава се броят на хората, които са престанали да купуват предписаните им лекарства. Това се отнася в по-голяма степен до семействата от ромски и турски произход.

Силно засегната от кризата и безпаричието сфера е образованието, се посочва в доклада. Хората в България продължават да изпращат децата си на училище, но все по-малко от тях ги записват на допълнителни курсове. Това може да понижи квалификацията на младежите, както и шанса да си намерят добре платена работа според авторите на доклада.

Световната банка прогнозира, че нови 10 милиона души в Източна Европа и Централна Азия ще изпаднат в бедност заради кризата.

Повече инвестиции в образование дори и по време на криза препоръчват и от Международната организация на труда в доклад за пазара на работната ръка в страната. Според организацията уменията, придобити по време на средното образование, не са достатъчни и има несъответствие между търсенето и предлагането на работна сила. От МОТ препоръчват образованието да се модернизира и да се организира така, че да съответства на съвременните изисквания на работодателите.

Така може да се преодолее гладът за квалифицирани работници. Парадоксът глад за работници на фона на повишаваща се безработица е именно заради липсата на квалифицирани кадри, обясняват от МОТ. Освен остарялото и неадекватно образование според организацията проблем за пазара на труда в България е и застаряващото население.

Конкурентоспособността на българската икономика може да се увеличи, ако страната се съсредоточи върху износа на високотехнологични продукти, е един от изводите на доклада. В документа на организацията се посочва още, че правителството не търси изход от икономическата криза заедно със социалните си партньори, работодатели и синдикати. Според МОТ досега правителството е използвало само съкращаването на публичните разходи и замразяването на доходите като мерки за  справяне с кризата.

ОИСР призова за ново повишаване на пенсионната възраст Правителствата трябва бързо да увеличат пенсионната възраст над 65 години и да премахнат бариерите, които държат възрастните хора извън пазара на труда. Към това призова Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Целта е националните пенсионни системи да останат адекватни и финансово стабилни. В доклад на организацията се казва, че удължаването на продължителността на живота в развитите държави е изпреварило плановете на правителствата за повишаване на пенсионната възраст. Според изчисленията на ОИСР до 2050 г. средната пенсионна възраст в развитите страни ще е 65 години. Това е повишение с 1.5 години за мъжете и 2.5 години за жените. Продължителността на живота обаче вече се е повишила с повече, което означава, че сегашните реформи са недостатъчни. "Нужни са допълнителни мерки. Не можем да си позволим възраждане на бедността при старите хора в бъдеще", каза генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия. В момента в България жените се пенсионират на 60 години, а мъжете на 63. Предвижда се пенсионната възраст да нарасне съответно с 3 и 2 години до 2026 г.

Източник dnes.bg