"ЕС е основният търговски партньор на България и затова българската индустрия следва развитието на пазара в Европа. Сега най-важният въпрос е дали Европа върви по стабилен път на възстановяване, или предстои нова рецесия, т.нар. второ дъно на кризата в ЕС, както и в САЩ. Инвестициите и кредитът към частния сектор продължават да стагнират в Европа. Към това трябва да прибавим, че правителствата от ЕС добавиха над 2 трилиона евро към държавния дълг под формата на директни субсидии за банки и финансови стимули. Свиване на фискалните стимули може да върне обратно в рецесия европейската индустрия, а оттам би се свило търсенето за българските износители. В случай на продължение и географско разрастване на дълговата криза в Европа ще има нови сътресения във финансовия сектор. Ако това се случи, апетитът на чуждестранните индивидуални и институционални инвеститори към инвестиции в Източна Европа ще намалее", пише в доклада.
Заключенията в него сочат, че "в България подобрението на бюджетната позиция е знак за възможна стабилизация на фискалната политика и ограничаване на политическия риск, както и риска от потенциална промяна на паричния режим. Все пак трябва да се има предвид, че правителството е твърде зависимо от инфлационната динамика (която е извън неговия контрол), за да осигури изпълнение на приходите си. До момента правителството реже основно капиталови разходи, но това е възможно да не е достатъчно, за да се постигне бюджетен баланс. Задават се избори, които ще увеличат натиска за повече текущи разходи. Затова все още не изключваме сценарий на задълбочаване на дефицита и оттам на стопяване на фискалния резерв."
Скорошно допитване на "Дневник" до икономисти също показа, че въпреки че БВП расте, рисковете за икономиката остават, тъй като на практика има свиващ се фискален резерв, отказ от приватизация и реформи.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар