Това каза руският президент Дмитрий Медведев в реч, която може да се окаже първото му политическо послание преди президентските избори след около година.
"Не бива свободата да бъда отлагана "за после", не бива да се боим от свободния човек, който уж неадекватно ще се разпорежда със свободата си. Това би ни отвело в задънена улица. (...) Нацията е жив организъм, а не машина, тя не може да се крепи на възпроизвеждането на заучени идеи и на натягането на гайки. Прекалено суровите порядки и излишеството от контрольори обикновено не водят до триумф на доброто - или, ако трябва да говорим в съвременен стил - не водят до победа над корупцията, а до нейното засилване, не водят към развиване на системата за управления, а към деградацията й", каза още държавният глава.
Това стана на 3 март на конференцията "Великите реформи и модернизацията на Русия"в Санкт-Петербург, посветена на 150-годишнината от премахването на крепостничеството в страната с указ от 19 февруари 1861г.
Анализатори веднага предупредиха да не се бърза с правенето на големи изводи от подобно изказване на Медведев, защото все още не е ясно дали премиерът Владимир Путин няма да се кандидатира, както и дали речта не е поредният ход на тандема Медведев-Путин, в който президентът играе ролята на по-либералният лидер.
На обществото трябва да се даде шанс да се самоорганизира, а властите се нуждаят от воля за промени - добре премислени, рационални, постепенни, но неотклонни, продължи Медведев. Властта трябва още да помни, че държавата не е цел на развитието, а негов инструмент, че модернизацията е насочена към разширяване на пространството на свободата както в обществото, така и в отделната личност, допълни президентът.
Според зам.-директора на Центъра за политически технологии Алексей Макаркин с подобни тези Медведев се опитва да изтъкне някаква независимост, да направи крачки към лагера на либералите. Но има и известен нюанс - самият Владимир Путин вече се замисля над алтернативите - нещо трябва да се промени, включително в икономиката, и въпросът е доколко трябва да се пипа политическата сфера. Днешната политика на властите противоречи на тази от втория президентски мандат на Путин, когато Кремъл бе заел защитна позиция и се бореше с възможността от "оранжева революция" в страната.
В редакционен коментар на авторитетния в."Ведомости" се казва, че участието на Медведев в събитието в Санкт Петербург е любопитен факт. "Обръщането към опита на АлександърІІ, когото наричат цар-освободител не само в Русия, е очевиден сигнал, че президентът не споделя идеите за консервативна модернизация, коите се издигат от управляващата партия, и представите й за идеалния управител Алексанъдр ІІІ, който всъщност "смразява" Русия след убийството на Александър ІІ в атентата от 1 (13) март 1881г.
Ако Медведев действително споделя реформаторските принципи на Александър Втори и изявлението му "Ние всички продължаваме този курс, започнат преди 150 години" не са само празни думи, то страната и лично президента ги очакват големи промени. На Медведев и обкръжението му им предстои упорита борба с възродените през последните години елементи на феодална архаика: васални отношения между чиновниците, трупането на богатство от държавни постове, предаването на важни постове по роднинска или приятелска линия."
След като изрежда какво би трябвало да направи президентът Медведев, изданието предупреждава, че ще е продължителна схватката се онези, които днес неприкрито се наричат "неодворяни" на Русия.
Агенция "Интерфакс" съобщава, че известни правозащитници, политолози и специалисти, обединени в "Клуб 19 февруари" са призовали с открито писмо Медведев да води страната по пътя към свободата и европейското развитие така, както е сторил Александър ІІ. Страната трябва да върви по пътя на 1861г., а не на 1917г., се казва в обръщението. Властта "стремително губи подкрепа и авторитет и все по-често се чуват сравнения с предреволюционните години... несправедливостта, корупцията, лъжата - всичко това доведе до морална изолация на държавата". Подобна ситуация се е наблодювала в началото на ХХ век и тя е завършила с Октомврийската революция. "Политическите реформи са нужни не на опозицията или журналистите, те са жизнено необходими на страната. Те, разбира се, ще доведат до загуба на монопола на властта, но това е единственият път към мирна трансформация", призовават подписалите обръщението.
Сред тях са имената на известни руски обществени лица като председателят на московската хелзинкска група Людмила Алексеева, членът на борда на директорите на банка "Капитал" Сергей Дубинин, политолози като Георгий Сатаров и Сергей Караганов, директорът на руския държавен архив Сергей Мироненко и др.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар