Това съобщиха пред журналисти директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров и археологът проф. д-р Константин Тотев.
Преди три дни археологът проф. Тотев открил при разкопки на Асеневия дворец на хълма Трапезица фрагмент от средновековен съд, на който неизвестен българин от XIV век е написал на старобългарски език „Аз пих на празника ракиня”.
Не се знае кой е човекът, нито кой е празникът, но я ясно, че думата „ракиня” всъщност е ракия, коментира той.
Все още не са направени консултации със специалисти по старобългарски език, но според археолога е напълно ясно, че думата „ракиня” е ракия, обясни проф. Тотев.
„На пръв поглед нищо особено, освен това, че досега се смяташе, че ракията е създадена в световен мащаб през XVI век. Откритият надпис доказва, че 200 години по-рано българите в столицата Търново са пиели ракия на своите празници. По този начин може да се смята, че ракията е българско изобретение”, каза проф. Димитров.
„Подобни паметници са откривани на манастира Великата Лавра – графит, на който пишеше „манастирско вино”. Подобна друга находка бях открил преди шест-седем години, на която пишеше „архимандритов съд”, уточнява Тотев.
„Светкавично” снимков материал трябва да бъде изпратен в Министерството на земеделието и храните, а оттам в Европейската комисия, пред която България се опитва да регистрира ракията като национален продукт.
„Щом се върна в София, снимките, заедно с едно експертно мнение на НИМ, ще бъдат изпратени светкавично на Мирослав Найденов, ще разговарям и с него, за да си заковем ракията, иначе албанците ще вземат да ни я вземат. Намереното неоспоримо доказва, че през XIV век в Търново ракията се е пила. Това е сензация. Аз самият бях изумен”, коментира още той.
Ако ракията бъде призната за български национален продукт, според еврорегламентите, акцизът на напитката ще бъде намален наполовина.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар