В проектозакона има и раздел, който ще регулира залаганията чрез електронни съобщения и телевизионни предавания. Според анализ на Европейската комисия от България годишно излизат между 300 млн. и 700 млн. евро за онлайн залагания и те не се облагат. Очакванията на финансовото министерство са в бюджета да постъпват 40-50 млн. евро годишно. Те ще отиват предимно за колективните спортове с приоритет детските и юношеските школи.
"С този проект ще изкараме на светло тези залагания и те ще подлежат на облагане. Ставките ще са стандартните, но механизмът за събиране на данъците ще се определи допълнително от НАП и Министерството на финансите", каза Калоян Кръстев, председател на Държавната комисия по хазарта. Всички онлайн букмейкъри, които "Дневник" потърси за коментар, отказаха да говорят.
С новия закон ще се повишат и изискванията към игралните зали, като крайната цел е да останат най-големите и тези извън жилищните зони.
С регулациите в новия закон се забранява рекламирането на хазартните игри, но ограничението засяга посочване на конкретните игри, възможностите за печалба, приканването за участие и посочването как се залага.
Калоян Кръстев изрично подчерта, че рекламите по вестници и списания, както и на стадиони или спортни зали, в които букмейкърите поставят рекламни пана с логото си, няма да бъдат забранени. Според експерти онлайн компаниите за хазарт харчат около 10 млн. евро на година, за да достигнат публиката по този канал, и това няма да се прекъсне.
Игралните заведения и казината вече ще трябва да отстоят на поне 150 метра от училища, казарми и болници в градовете с население до 50 хил. души, а в по-големите минималното разстояние ще бъде 300 метра. Има изискване и за минимум 150 и 30 игрални места в залите, отново според броя на населението.
Миналата година, когато това изискване за първи път бе разписано в законопроект, председателят на ДКХ Калоян Кръстев заяви, че целта на мярката е да се окрупни пазарът, като малките играчи се изтласкат от него. В законопроекта липсват старите препятствия като изискване за опит в България или страна - членка на Европейския съюз.
Няма го и задължението от предишните законопроекти онлайн операторите да разкриват пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби в областните градове и за свързване на сървърите им с Националната агенция за приходите. Няма го и задължението за интернет букмейкърите да регистрират домейни с българското окончание .bg.
Режимът за регистрация на сайтове с окончание .bg е по-сложен, отколкото за тези, завършващи с .com, .net, .org, .eu, и налага всеки, желаещ сайтът му да има българско окончание, да има българско дружество или търговска марка със съответното име.
Затова и изискването се приемаше като потенциално препятствие за навлизането на чуждестранните букмейкъри на българския пазар.
За двете години от идването си на власт правителството на ГЕРБ опита два пъти да промени хазартните регулации. В края на 2009 г. Държавната комисия по хазарта, която е под ръководството на финансовия министър, предложи закон, който на практика затваряше българския пазар за чуждестранните онлайн букмейкъри.
Този проект бе посрещнат с остри критики в парламента и в крайна сметка предизвика оставката на тогавашния шеф на регулатора Йордан Терзиев. След назначаването на новия председател Калоян Кръстев, който е съвипускник на финансовия министър Симеон Дянков, миналата година комисията предложи още един законопроект, срещу който браншът възропта, защото принуждава малките играчи да затворят.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар