Финансовите министри на еврозоната одобриха тригодишния спасителен пакет за Португалия, но за първи път е включена клауза според която частните инвеститори запазват инвестициите си в облигациите на страната, пише "Ройтерс".
Така Лисабон ще получи 78 млрд. евро и става третата държава от еврозоната, която получава спешно външно финансиране. Тежестта ще бъде разпределена поравно (по 26 млрд. евро) между Европейския спасителен механизъм (EFSF), Европейският механизъм за финансова стабилност (EFSM) и Международния валутен фонд.
"В същото време португалските власти трябва да насърчат частни инвеститори да поемат част от тежестта по пакета, като това да стане на доброволна база", се посочва в изявлението на финансовите министри.
Това беше условието поставено от финландското правителство при одобряването на спасителния план за Лисабон.
Португалия също така трябва да предприеме мащабна програма за приватизация, чрез която да се закрепят публичните й финанси.
Допълнително Германия се обяви против преструктурирането на дълга на която и да е държава от еврозоната преди 2013 г., защото това ще увреди "значително" кредитните възможности на региона. Това заяви германският канцлер Ангела Меркел пред студенти в Берлин.
"Ако променим правилата на играта по средвата на първата спасителна програма, това значително ще постави под въпрос нашата платежоспособност", заяви Меркел. Така според нея не трябва да се преструктурира дълговете на държавите, преди да влезе в сила следващия механизъм за подкрепа на еврозоната наречен ESM. Проблемите покрай гръцкия дълг засилиха спекулациите, че Атина може да предоговори своите задължения с частнитеи инвеститори.
Според Меркел алтернативата е масов отлив от европейските облигации. Ако се предоговаря плащанията по задъжления на някоя страна, то това трябва да се прави на доброволни начелна, допълни тя.
В същото време се появи информация, че шест държави от еврозоната с най-висок кредитен рейитнг ще увеличат нивото на гаранции, които те предоставят на Европейския спасителен механизъм (EFSF).
Според говорителят на председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, финансовите министри може да се съгласят да увеличат парите, които са на разположение в EFSF от 780 млрд. евро, пише германското издание "Зудойче Цайтунг", цитирано от "Ройтерс".. Шесте държави, които ще допринесат за допълнителните средства са Германия, Франция, Австрия, Люксембург, Финландия и Холандия, като Берлин най-вероятно ще допринесе с 210 млрд. евро, пише германското издание.
В момента EFSF разполага с около 250 млрд. евро реални средства който могат да бъдат използвани веднага. Те трябва да бъдат повишени на 440 млрд. евро, но все още финансовите министри не са решили точно как ще стане това.
Парите, които могат да бъдат използвани на практика са по-малко от тези, които са заделени, защото трябва да има резерв, който да гарантира кредитен рейтинг от ААА. Според източник на "Ройтерс" решението за подобен ход няма да бъде взето днес и е по-вероятно то да бъде включено в по-широко споразумение към наследника на EFSF – ЕSM.
Източник dnevnik.bg
Така Лисабон ще получи 78 млрд. евро и става третата държава от еврозоната, която получава спешно външно финансиране. Тежестта ще бъде разпределена поравно (по 26 млрд. евро) между Европейския спасителен механизъм (EFSF), Европейският механизъм за финансова стабилност (EFSM) и Международния валутен фонд.
"В същото време португалските власти трябва да насърчат частни инвеститори да поемат част от тежестта по пакета, като това да стане на доброволна база", се посочва в изявлението на финансовите министри.
Това беше условието поставено от финландското правителство при одобряването на спасителния план за Лисабон.
Португалия също така трябва да предприеме мащабна програма за приватизация, чрез която да се закрепят публичните й финанси.
Допълнително Германия се обяви против преструктурирането на дълга на която и да е държава от еврозоната преди 2013 г., защото това ще увреди "значително" кредитните възможности на региона. Това заяви германският канцлер Ангела Меркел пред студенти в Берлин.
"Ако променим правилата на играта по средвата на първата спасителна програма, това значително ще постави под въпрос нашата платежоспособност", заяви Меркел. Така според нея не трябва да се преструктурира дълговете на държавите, преди да влезе в сила следващия механизъм за подкрепа на еврозоната наречен ESM. Проблемите покрай гръцкия дълг засилиха спекулациите, че Атина може да предоговори своите задължения с частнитеи инвеститори.
Според Меркел алтернативата е масов отлив от европейските облигации. Ако се предоговаря плащанията по задъжления на някоя страна, то това трябва да се прави на доброволни начелна, допълни тя.
В същото време се появи информация, че шест държави от еврозоната с най-висок кредитен рейитнг ще увеличат нивото на гаранции, които те предоставят на Европейския спасителен механизъм (EFSF).
Според говорителят на председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, финансовите министри може да се съгласят да увеличат парите, които са на разположение в EFSF от 780 млрд. евро, пише германското издание "Зудойче Цайтунг", цитирано от "Ройтерс".. Шесте държави, които ще допринесат за допълнителните средства са Германия, Франция, Австрия, Люксембург, Финландия и Холандия, като Берлин най-вероятно ще допринесе с 210 млрд. евро, пише германското издание.
В момента EFSF разполага с около 250 млрд. евро реални средства който могат да бъдат използвани веднага. Те трябва да бъдат повишени на 440 млрд. евро, но все още финансовите министри не са решили точно как ще стане това.
Парите, които могат да бъдат използвани на практика са по-малко от тези, които са заделени, защото трябва да има резерв, който да гарантира кредитен рейтинг от ААА. Според източник на "Ройтерс" решението за подобен ход няма да бъде взето днес и е по-вероятно то да бъде включено в по-широко споразумение към наследника на EFSF – ЕSM.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар