Вместо да го покрият с предупредителни знаци, след като се запълни, инженерите планират да премахнат от повърхността всяка следа, която може да загатне за съществуването на подземното съоръжение. Мястото няма да изглежда по различно от отрупаната с дървета околност. Едно забравено място.
Въпреки това то ще е проектирано да издържи безкрайно дълго, защото ядрените отпадъци, отделени като страничен продукт при производството на електричество в атомните централи, остават радиоактивни и вредни за хората и другите живи организми в продължение на 100 000 години. Това число е чиста теория, защото никой няма практически опит в справянето с радиоактивни отпадъци в дългосрочен план. За много учени това е
отвъд жизнения път на човешката цивилизация,
каквато я познаваме. Възможно е нашето послание към живота на бъдещето да бъде едно бунище.
Отвъд значимостта на нашето наследство, стои също и въпросът за безопасността му. Кой ще пази всичкия този радиоактивен боклук през следващите 100 000 години? Финландското решение в Онкало (в превод – "кухина") е просто да го скрие.
"Какво ще правят човешките общества в следващите стотици хиляди години и ще бъдат ли достатъчно стабилни, за да се грижат за токсичното ядрено наследство на това поколение?", пита режисьорът Майкъл Медсън, заснел документалния филм "Във вечността" (Into Eternity) за конструкцията в Онкало. "Ядрената енергия е въплъщение на вселената, но от друга старана тя създава времеви хоризонт, който е неразбираем за хората. Истинското значение на Онкало е в това, което ни казва за нашето време", казва Медсън.
Финландия поне се е опитала да намери отговор – вероятно Онкало ще бъде първото в света постояннно хранилище за ядрени отпадъци, когато бъде открито през 2020 г. В Германия, Япония, Великобритания и САЩ търсенето продължава. Президентът Барак Обама спря финансирането на подобна площадка в планината Юка, Невада. Във Великобритания ранните предложения за площадка за дълбоко подземно погребване в Западна Кумбрия срещнаха съпротива заради опасения от замърсяване на водните запаси.
Докато отлагаме и обсъждаме как да управляваме съществуващите ядрени отпадъци, продължаваме да произвеждаме още и още от тях – по света
съществуват общо между 250 000 и 300 000 тона.
Така създаваме по-тежко бреме за безопасно погребване за бъдещите поколения.
"Като се има предвид, че разполагаме само с 10 000 години писмена история, трябва да осъзнаем колко дълго тези след нас ще страдат от обременителното наследство, оставено от сегашните общества. Само няколко десетилетия, в който се е използвала ядрената енергия, оставят оставят опасни ядрени отпадъци за невъобразим брой генерации в бъдещето", обяснява Волфганг Грюндингер от германската Фондация за правата на бъдещите поколения (FRFG).
Идеята за справедливостта между поколенията (т. нар. междугенерационна справедливост) получава все по-голямо внимание през последните години, особено във връзка с кампании за промените в климата, от които бъдещите поколения ще бъдат неблагоприятно засегнати заради нашата продължаваща зависимост от въглеводородни горива.
При ядрената енергетика нещата са по-сложни. Противниците й изтъкват нейните сериозните недостатъци, свързани с рисковете от аварии (например изтичането на радиоактивни материали от АЕЦ "Фукушима 1" в Япония), проблемите със сигурността и разпространението на ядрени оръжия и проблемът с отпадъците с дълъг живот. Застъпниците казват, че ядрената енергетика може да произведе
големи количества енергия от малко гориво,
изпускайки много ниски емисии на парникови газове. Освен това се намалява и зависимостта на държавите от въглеводородни горива. Това е и една от причините, поради които досега Япония, страна с малки петролни и газови залежи, разчиташе силно на атомната енергия.
Заедно с нарастващите разходи по отпадъците, които в крайна сметка ще трябва да се покрият от данъкоплатците, ядреният консултант д-р Пол Дорфман от британския университет "Уоруик" изтъква, че така идните генерации несправедливо се обричат на ядрена енергия. "Като имаме предвид знанията ни за климатичните промени, изглежда проблематично да се привързваме за една негъвкава и високорискова технология, която се доказа и като скъпа. Тя може да се окаже извън ценовия спектър, който могат да си позволят тези след нас, освен ако не им помогнем и не намалим въздействията сега", обяснява Дорфман.
Въпреки че дългосрочните подземни съоръжения като Онкало и предлаганите във Великобритания изглеждат разумно технологично решение, те може да не са морално оправдани, твърди д-р Бенам Таеби от Технологичния университет в Делфт, Нидерландия. В наскоро публикувана научна статия за етичните въпроси около ядрената енергия, той обяснява, че настоящото поколение има морално задължение да не излага на опасност сигурността на бъдещите поколения и да не им налага вреди.
В насоките за погребване на отпадъци в планината Юка, изготвени от американското правителство преди проектът да бъде спрян, пише, че макар всяка площадка да е длъжна да осигури "разумна защита и сигурност" за наистина далечното бъдеще, не е задължително това ниво да се поддържа завинаги. В документите се казва още: "Подчертаваме, че не поставяме под съмнение дали съществува задължение към идните поколения. Смятаме, че няма консенсус относно естеството на това задължение или колко дълго то ще важи, дали то се променя във времето и как може да бъде отменено".
Д-р Таеби не е съгласен и смята, че хората, живеещи през следващите 10 000 години,
заслужават равнище на защита, равностойно на днешното,
и че поколенияте, родени след тези 10 000 години, могат да бъдат изложени на много по-висока радиация. "Допускайки, че настоящото поколение предимно се е възползвало от ядрената енергия, ситуацията по подразбиране трябва да е, че най-вече то остава отговорно. Дори доводите, че атомната енергия може да спомогне за намаляване на парниковите емисии и климатичните промени може да не са достатъчни, за да я оправдаят", допълва д-р Таеби.
"Изборът не трябва да бъде между несправедливост, извършена спрямо сегашното поколение, и несправедливост спрямо бъдещето в резултат на разгръщането на ядрената енергетика. Вероятно трябва да избегнем атомната енергия и вместо нея да изберем други системи за енергийно осигуряване", заключава ученият.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар