В момента над документа работи Комисията за финансов надзор с активното съдействие на професионалната гилдия чрез Българската асоциация на управляващите дружества. По-голямата защита ще се постигне чрез осигуряване на прозрачност и повече информация за самите фондове.
| Пазарът на взаимни фондове в числа 485 млн. лв. са нетните активи на българските фондове в края на февруари 8.025 трлн. евро са активите в Европа в края на декември 2010 г. 2.035 трлн. евро са активите на националните (non-UCITS) фондове в Европа |
Освен това ще се позволи и създаване на нови видове схеми, които ще са насочени към професионалните инвеститори. Предвижда се и да бъдат съкратени сроковете за разрешаване за навлизане на нови играчи на пазара. Новата регулация е с работно заглавие Закон за колективното инвестиране във финансови инструменти.
За дребните инвеститори
Основната промяна в новото законодателство ще е въвеждането на ключова информация за инвеститорите, която да съдържа най-важната за един фонд информация в стандартна за цяла Европа форма. Така инвеститорите ще могат да имат унифициран инструмент за сравнение на отделните фондове.
Според Криста Бернбахер, директор "Централна и Източна Европа" в "Райфайзен кепитъл мениджмънт", формата на документа все още се обсъжда на европейско ниво, макар че до няколко месеца вече трябва да се прилага от управляващите дружества в целия ЕС. По думите й той най-вероятно ще представлява документ от максимум две страници с информация за рисковия профил и представянето на всеки взаимен фонд.
В момента например повечето управляващи дружества имат подобен документ от две страници с основни данни и факти за всеки от фондовете си. Това обаче е по-скоро маркетинг материал, където всяка компания подбира по свое усмотрение каква информация да включи. Това прави тези материали трудно сравними за фондове на различни компании.
Отделно с новата директива ще се улесни предлагането на взаимни фондове в различни европейски страни, без да е нужно управляващата ги компания да има клон във всяка страна. Ще се облекчат и сливанията и вливанията на фондове, както и ще се създадат главни захранващи структури (Master-Feeder-Funds), чрез които ще може да се обединяват активите на няколко схеми.
За професионалните инвеститори
Друга основна новост в готвения закон е въвеждането на непублични инвестиционни дружества и договорни фондове, които ще се предлагат на по-малко от 100 лица – акредитирани инвеститори. Те ще имат задължението да следят дали инвеститорите им са под 100 и как точно се прехвърлят дяловете или акциите им на трети лица.
Освен това дяловете или акциите на фондовете може да са безналични, съответно регистрирани в Централния депозитар, или налични - следени от самите управляващи ги дружества. Техните инвестиционни ограничения ще са значително по-малки от тези на взаимните фондове за масовите инвеститори, а задължението за разпределение на риска може да отпада.
Те ще имат и по-облекчен режим за публикуване на информация, включително за стойността на нетните им активи на дял.
Така тези фондове ще приличат повече на известните на Запад хедж фондове и съответно не се приемат като инвестиционни схеми за масовия инвеститор под името UCITS - предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа.
В Европа този тип структурирани продукти, известни още като non-UCITS, заемат около 25% от общия пазар на колективните инвестиционни схеми, или те управляват над 2 трлн. евро от общо 8 трлн. евро, по данни на Европейската асоциация на фонд мениджърите EFAMA. Такива са различни национални фондове например за инвестиции на средства на работещите или други типове специализирани инвестиционни тръстове.
Допълнително с новия закон може да се въведе възможността емитирането на дялове или акции на инвестиционните дружества и фондове от типа non-UCITS да става освен с пари и с финансови инструменти. Това е т.нар. правило in-kind създаване на дялове, с което се характеризират наложилите се последните години борсово търгувани фондове ETFs. То позволява на определен тип инвеститори да внесат акции вместо пари и така да получат дялове от самия фонд.
Предлага се и ограничение на издаването на акции и дялове и главно на институционални инвеститори, като в този случай ще се изисква книжата да се регистрират за търговия на регулиран пазар, отново почти като ETF-ите. На пазара вече всеки ще може да си купи публичните книжа, което отново наподобява характеристиките на ETF-ите.
С новия закон се предвиждат по-кратки административни срокове за лицензиране и повече отговорност за банките депозитари с цел по-висока защита на инвеститорите. Така например лиценз ще се издава за един вместо за три месеца, а банките депозитари ще са по-стриктно длъжни да следят за състоянието на взаимните фондове, чиито активи съхраняват.
Новият проектозакон все още трябва да получи финалните си щрихи, за да придобие финален чернови вариант за гласуване в самата Комисия за финансов надзор, а оттам и за съгласуване с всички заинтересувани страни. Затова предстои да се изчистят кои от всички предложения ще запазят настоящия си вид и кои ще бъдат променени.
Очаква се окончателният вариант на законопроекта да бъде готов и предаден в Министерския съвет през април-май, така че да бъде приет преди влизането в сила на директива UCITS IV от 1 юли 2011 г. Идеята за изцяло нов закон идва от това да не се натоварва излишно с информация настоящият Закон за публичното предлагане на ценни книжа, където са регламентирани в момента разпоредбите за взаимните фондове.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар