И понеже Германия отчита слаб икономически ръст, това има последствия и за нас. Затова понижихме прогнозите си за икономическия ръст за 2012 г. от 4,1% на 2,9%".
Това заявява в интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков.
Пред изданието той изтъква вдигането на минималната заплата с 15% и на най-ниските, както и на вдовишките пенсии с една трета. Според Дянков на тях може да разчитат 700 000 от общо 2,1 млн. български пенсионери.
"Това е всичко, което можем да направим засега. Защото икономическата спирачка на Запад има последствия и за нас. Освен това се самозадължихме дефицитът ни да не е по-висок от 2%", продължава още Дянков.
Вицепремиерът заявява, че данъчните приходи се повишават, без страната ни да е вдигала ставките на данъците. Постъпленията през тази година са с 13% по-високи от миналата. На първо място – защото самата икономика е отчела ръст (2,8%). И на второ място, защото данъчните вече посягат и там, където преди са царели сива икономика и корупция.
От естонския опит българските митничари и данъчни са взели идеята за електронно отчитане на границите.
"Така няма физически контакт и корупцията се задушава в зародиш", разкрива той най-важната единична мярка. Освен това са били съкратени около 30% от данъчните служители – "най-слабите, някои от тях не можеха дори да попълнят данъчна декларация правилно", разкрива вицепремиерът.
На въпрос дали и Германия трябва да въведе в конституцията си Пакта за финансова стабилност за ненадхвърляне на дефицита на 2% от икономиката, Дянков отговаря, че всяка страна в ЕС трябва да го въведе.
"Колкото по-малка е страната, толкова по-стриктна трябва да е горната граница. Защото толкова по-голяма е волатилността в криза, а с този инструмент изпълняваме и сега този маастихтски критерий. Ако този пакт е заложен в конституциите, самите правителства няма да могат да предлагат държавни бюджети с по-високи дефицити", убеден е финансовият ни министър.
Симеон Дянков заявява, че и сега България изпълнява за втора поредна година критериите за присъединяване към еврозоната.
"Държавните дългове са 15%, инфлацията и лихвите са укротени, ако днес ни приемат в „чакалнята на еврото – ERM 2“, ще изпълним всички критерии. Освен това имаме и засилени фискални условия – най-много 2% дефицит и най-много 40% преразпределителна тежест. Това гарантира дългосрочната финансова стабилност", споделя той.
По думите му обаче България ще изчака поне още година, за да види как ще се развие зоната:
"Имаше една безумна идея за хармонизиране на данъците. Ние сме твърдо срещу това всички страни да имат еднакви данъци и данъчни бази. Твърдо убедени сме, че както България, така и цяла Източна Европа се намира в процес на наваксване и имат нужда от ниски данъци. Ако сега например въведем френската данъчна система, това веднага би убило икономиката ни".
Затова сега София щяла да изчака решенията за бъдещето на зоната.
"Ако данъчната хармонизация стане условие, определено ще останем извън еврозоната. И няма да се присъединим, докато не станем достатъчно богати. А за това ще ни трябва поне десетилетие. Но за еврото ще е добре, ако към зоната се присъединят толкова отговорни от фискална гледна точка страни като България", твърди той.
Финансовият министър заявява още, че търговията на България с Гърция е замряла. Сега износът на икономиката се преориентирал на Изток, към Русия и Украйна. Но гръцката криза е донесла и ползи за страната ни.
"В момента 2000 гръцки компании пренесоха фирмените си седалища в България заради ниските данъци. Освен това заради свалянето на рейтингите на някои страни от еврозоната пенсионните фондове изнесоха инвестициите си от Гърция, Португалия и Ирландия и ги инвестираха на други места, включително и в България", казва още Симеон Дянков.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар