Не е ли по-добре да я превъзмогнем?
Ревността е придатък на инстинкта за размножаване или по-точно чувство за съперничество, само че преиначен. В най-добрия случай всеки ревнивец трябва всеки ден да се „бори“ и доказва на половинката си своето превъзходство пред останалите по всички параграфи. На практика обаче ревнивецът често не забелязва недостатъците и вредните си навици и не възнамерява да се бори с тях. А борбата със самия себе си е една от най-трудните и енергоемки задачи, отбелязва семейният психолог Константин Зворигин пред aif.ru.
За целта човек трябва да се погледне отстрани и да допусне мисълта, че не е прав, а това е прекалено сложно.
Има и друг път, по-равен и утъпкан – изменниците са виновни и ще ги накажем морално и физически, без да забравим и „предмета“ на изневярата. Скандали, сълзи, синини, счупени чинии, похабени нерви...
Какво обаче остава в крайна сметка? От страна на жертвата на сляпата ревност – обида, гняв, горчивина и чувство на унижение. От страна на ревнивеца – кратко упование на пировата му победа, нов свитък подозрения, улики и обвинения. Следва „изстиване“ от страна на другия в отговор на обидата от ревността, което се приема като потвърждение на догадките. Така съпрузите попадат в порочен кръг: обвинения в изневяра – охлаждане в отношенията. Засилване на контрола (къде беше, с кого говори...) – нови обиди....
Тайната е в дозата
Много хора се вълнуват от въпроса има ли нещо конструктивно и съзидателно в ревността, или тя само може да руши?
Ревността може да бъде отбелязана със знака „минус“, ако е следствие от ниско самочувствие, причината за което са събития от детството. Често съвсем успял мъж може да ревнува жена си дори от стола, на който седи. Ниското му самочувствие се дължи най-вероятно на това, че родителите му са изисквали прекалено много от него и са го хвалили малко, за това пък наказанията са били чести.
Понякога ревността мъчи заради осъзнаването на собственото несъвършенство. Например заради по-високата заплата или степен на образование на един от съпрузите.
Ревността със знак „минус“ е свойствена и за тези, които са недоверчиви и подозрителни. Безкрайните подозрения тормозят както ревнивеца, така и жертвата му. Прогнозата за такива отношения не е благоприятна и дори опитният психолог трудно успява да научи възрастен човек да вярва на хората.
Ревността обаче може да има и положителен ефект и дори да даде тласък към развитие на личността.
Да допуснем, че съпругата е забелязала, че мъжът закъснява след работа все по-често. Може би той наистина трябва да изготви годишен отчет. Ами ако има съперница за сърцето му? Най-лесно е да се вдигне скандал, но по-добре е да се избере друг път. Може би това е моментът, в който трябва да освежите прическата и гардероба си. Да откажете цигарите и да започнете да правите гимнастика.
Да се добави щипка ревност, понякога дори е полезно, особено когато има застой в съпружеските отношения. Не трябва да се забравя обаче, че ревността е много специална подправка и с нея трябва много да се внимава. В малки дози тя дава пикантен привкус, свежест, а в големи причинява болка. Това е хубаво да се помни и от тези, които с лек флирт или кокетство се опитват да предизвикат ревността на другия. В този случай е от особена важност да се спре навреме.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар