България е трета по намаление на новото строителство в Европейския съюз през май на годишна база, показват данните на Евростат. Страната отчита понижение от 16.5% спрямо същия месец на предходната година, като с по-ниски показатели от нас са само Испания (17.3%) и Словения (30.1%).
България беше на второ място по понижение в строителния сектор през април със спад на годишна база от 22.8%. Заедно с данните за май това е шести поред месец на понижение. Сред страните, които са подали информация до Евростат, девет отчитат спад, докато в пет има регистриран растеж, като най-голям е в Полша (24.7%), Швеция (11.2%) и Германия (8%).
Над 3000 фирми са били заличени от регистъра на камарата за 4-те години на съществуването му, показват актуалните данни. Най-много строителни компании са се отписали през миналата година - 1270, докато тази те са двойно по-малко, посочи доц. Георги Линков, зам.-председател на камарата. Към момента регистрираните строителни фирми са общо 4489. Вписването в централния професионален регистър на камарата е задължително условие, за да работи компанията легално на пазара.
"Голяма част от търговците напуснаха храма, усещайки задаващата се буря", обрисува ситуацията със заличените строителни компании доц. Линков. По думите му, усещайки идващата криза, конюнктурно създадените фирми във времената на строителния бум през последните две години не са подновили регистрацията си по различни причини.
Въпреки че броят им намалява почти двойно през тази година, според доц. Линков не може да се каже, че "сме в състояние, в което подводницата излиза на повърхността, за да зареди батериите с кислород". Причината е, че голямата част от търговците в бранша са отпаднали в предишните години, а сега идва ред и на самите строители. Ефектът от отпадането на компаниите от сектора е, че над 100 хил. строители са останали без работа, каза инж. Глосов.
Другата тенденция, която се наблюдава в последните две години, е пренасочването на строителните фирми от сградното към инфраструктурното строителство. "Независимо че има спад през първите три месеца на годината на обема на строителството в публичния сектор, браншът разчита на него и надеждите ни са за по-голям процент на усвояване на евросредствата за инфраструктура", коментира инж. Глосов.
По думите му се забелязва и някакво раздвижване в сградното строителство. Разчитаме още и на големите енергийни проекти като АЕЦ "Белене", петролопровода Бургас - Александруполис и газопорвода "Набуко", каза Глосов.
Два сериозни проблема имат строителите в момента - неразплатените от електроразпределителното дружество ЧЕЗ към бранша над 168 млн. лв. и задълженията на общините за над 100 млн. лв., каза Глосов. ЧЕЗ е представила график за погасяване на задълженията, който предвижда компаниите, изградили трафопостове за тяхна сметка, да си получат парите до 2020 г.
"Може да се каже, че строителите финансираме цената на тока да не поскъпва", каза инж. Глосов. Той разясни, че от ЧЕЗ им обяснили, че не могат да се издължат по-рано, понеже инвестиционните им разходи зависят от ДКЕВР, а пък държавната комисия не разрешавала токът да поскъпне.
В края на миналата седмица от ЧЕЗ пък обявиха, че годишно могат да изкупуват трафопостове за около 12-14 млн. лв., защото регулаторът не признава желаните от доставчика на ток по-високи инвестиционни разходи.
Задълженията на общините към строителите са основно за проекти, финансирани от европейските оперативни програми и присъединителните фондове САПАРД и ИСПА, по които парите все още не са преведени. Компании вече са осъдили около 40 общини, чиито сметки са блокирани, казаха от камарата.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар