Радиоактивното ядро на Реактор №2 в авариралата АЕЦ в Япония се е разтопило, пробило е дъното на обвивката и е изтекло като лава в специален бетонен уловител, вкопан в земята. По всички данни, които получаваме, японските специалисти са изгубили състезанието за спасяване на реактора, в района ще има проблеми с радиацията, но въпреки това няма опасност от катастрофа като тази в Чернобил.
Това заяви пред лондонския в."Гардиън" американецът Ричард Лейхи, ръководил изследователския екип по безопасността на този тип реактори в "Дженерал илектрик", когато компанията ги е инсталирала в централата край Фукушима.
При радиация в турбиннтата зала, достигаща на моменти нива, при които не може да се работи повече от 15 минути без опасност за живота, аварийните екипи обливат три реактора от шестте с вода в отчаян опит да охладят горивните пръти в тях и да предотвратят разтапянето им.
Но тези пръти вече на няколко пъти бяха оставени частично без вода в продължение на часове и във Втори реактор са прегрели до степен да се оформи свръхгореща втечнена маса, подобна лава, прогорила дъното на последната стоманена защитна обвивка, обяснява Лейхи, позовавайки се на официални данни за радиацията, разпространени от японските власти и компанията оператор ТЕРСО.
"Индикациите, с които разполагаме - радиацията при реактора и частиците, които засичат - предполагат, че разтопеното ядро е минало през обвивката и е на дъното на т.нар. сух кладенец под него. Надявам се да греша, но фактите сочат категорично в тази посока. Изтичането на ядрото ще стане като поток лава, а не като изсипване на голяма маса и това е добра новина, защото е по-лесно да бъде охладена."
Голямото притеснение в подобни случай е, че тази силно радиоактивна маса влиза във взаимодействие с бетонния под на "сухия кладенец" и това отделя радиоактивни газове в околността. Във Фукушима кладенецът е пълен с морска вода и това би трябвало да охлади по-бързо "лавата".
Този уловител се намира вътре в специална стоманобетонна конструкция, чиято цел е да не позволи радиоактивният материал да изтече в околната среда. Но има опасения, че след серията водородни експлозии в реактора тази конструкция може да е повредена.
"Причината е, че там засичат вода с високи дози радиация извън зоната за задържане, а тя би могла да дойде единствено от пробития реактор. Няма да има нещо като в Чернобил, където стана голям пожар и изхвърляне на пара, но няма да е добра новина за околната среда", допълна Лейхи.
Друг американски експерт съветва японските власти да започнат да дават на населението по-разбираеми и точни данни за радиацията. Робърт Питър Гейл, който е бил поканен от съветските власти след експлозията в Чернобил през 1986г., обсъди в Токио с министри създаването на независима комисия за събиране на данни от ядрената централа и превеждането им на ясни обяснение за населението дали е безопасно да се яде храната и да се пие водата, в която са открити радиоактивни частици от Фукушима.
"Това, което е изключително объркващо, са съобщението ,че един ден водата е радиоактивна над определени нива, а ден-два по-късно - че е безопасна за пиене. Хората просто не знаят дали първия път някой се е престарал или че втория път ги лъжат", казва Гейл.
Източник dnevnik.bg
Това заяви пред лондонския в."Гардиън" американецът Ричард Лейхи, ръководил изследователския екип по безопасността на този тип реактори в "Дженерал илектрик", когато компанията ги е инсталирала в централата край Фукушима.
При радиация в турбиннтата зала, достигаща на моменти нива, при които не може да се работи повече от 15 минути без опасност за живота, аварийните екипи обливат три реактора от шестте с вода в отчаян опит да охладят горивните пръти в тях и да предотвратят разтапянето им.
Но тези пръти вече на няколко пъти бяха оставени частично без вода в продължение на часове и във Втори реактор са прегрели до степен да се оформи свръхгореща втечнена маса, подобна лава, прогорила дъното на последната стоманена защитна обвивка, обяснява Лейхи, позовавайки се на официални данни за радиацията, разпространени от японските власти и компанията оператор ТЕРСО.
"Индикациите, с които разполагаме - радиацията при реактора и частиците, които засичат - предполагат, че разтопеното ядро е минало през обвивката и е на дъното на т.нар. сух кладенец под него. Надявам се да греша, но фактите сочат категорично в тази посока. Изтичането на ядрото ще стане като поток лава, а не като изсипване на голяма маса и това е добра новина, защото е по-лесно да бъде охладена."
Голямото притеснение в подобни случай е, че тази силно радиоактивна маса влиза във взаимодействие с бетонния под на "сухия кладенец" и това отделя радиоактивни газове в околността. Във Фукушима кладенецът е пълен с морска вода и това би трябвало да охлади по-бързо "лавата".
Този уловител се намира вътре в специална стоманобетонна конструкция, чиято цел е да не позволи радиоактивният материал да изтече в околната среда. Но има опасения, че след серията водородни експлозии в реактора тази конструкция може да е повредена.
"Причината е, че там засичат вода с високи дози радиация извън зоната за задържане, а тя би могла да дойде единствено от пробития реактор. Няма да има нещо като в Чернобил, където стана голям пожар и изхвърляне на пара, но няма да е добра новина за околната среда", допълна Лейхи.
Друг американски експерт съветва японските власти да започнат да дават на населението по-разбираеми и точни данни за радиацията. Робърт Питър Гейл, който е бил поканен от съветските власти след експлозията в Чернобил през 1986г., обсъди в Токио с министри създаването на независима комисия за събиране на данни от ядрената централа и превеждането им на ясни обяснение за населението дали е безопасно да се яде храната и да се пие водата, в която са открити радиоактивни частици от Фукушима.
"Това, което е изключително объркващо, са съобщението ,че един ден водата е радиоактивна над определени нива, а ден-два по-късно - че е безопасна за пиене. Хората просто не знаят дали първия път някой се е престарал или че втория път ги лъжат", казва Гейл.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар