В четвъртък анализаторите на сп. "Икономист" прогнозираха, че структурните недостатъци и ниската конкурентоспособност на гръцката икономика ще пречат на възстановяването й чак до 2030 г. Според "Икономист интелиджънс юнит" до 2020 г. годишният растеж на БВП ще бъде от едва 0.5%, а в десетилетието до 2030 г. - от 1.5%. Държавните служители силно ще се съпротивляват на промените, а прекалени регулации, корупция и тежест от застаряващо население върху социалната система и трудовия пазар ще пречат на реформите, предупреждават анализаторите.
"Мислете за промените в Гърция като за 10-годишна реформа. Бих се изненадал, ако за този период можем със сигурност да заключим, че тя е успяла", каза Бланшар, цитиран от "Ройтерс". По думите му преструктурирането на гръцкия дълг все още може да се избегне, но дори и да се стигне до този вариант, той "очевидно няма да реши като с вълшебна пръчка трудностите за Гърция и тя ще продължи да се нуждае от още външна финансова помощ".
Преструктурирането носи риск и от плъзване на проблемите и в други държави, а това е сценарий, по който трябва да се мисли много, много сериозно, допълни той. Тотална криза с гръцкия дълг ще нанесе на европейските банки "значителни, но не и огромни щети и това може да се преодолее без да повлияе сериозно на възстановяването на световната икономика."
Атина едва ли ще се върне на свободния капиталов пазар в средата на 2012г., както се предвиждаше досега, прогнозира още Бланшар.
Заради Гърция за пръв път между МВФ и еврозоната започна публично да се трупа напрежение, изненадало пазарите.
Фондът предупреди, че няма да отпусне на 29 юни своята част от транша с 12 млрд. евро помощ , ако не получи от ЕС гаранции. Ни се грижим за парите на акционерите си - трябват ни гаранции, че ще се знае от какви средства ще се нуждае правителството в Атина в следващите 12 месеца и дали се предприемат съответни фискални мерки и ускорена приватизация, каза говорителят на фонда Каролин Аткинсън.
Според разпределението на тежестта в програмата за 110 млрд евро на МВФ се падат 30 млрд. евро. Ако това съотношение е в сила и в конкретния транш, това би трябвало да означава, че фондът поставя под въпрос около 3 млрд. евро.
Гърция наистина може да не получи транша и да не плати на кредиторите си, защото МВФ иска 12-месечна гаранция как ще си върне парите, обясни в Люксембруг Жан-Клод Юнкер - председател на групата на финансовите министри от еврозоната. По думите му всичко зависи от доклада следващата седмица на т.нар. тройка от експерти, които едва ли ще обявят, че гръцките мерки отговарят на очакванията. Не са сигурни и парите от ЕС, защото гърците не успяват да изпълнят поставените цели за засилване на финансите си, обясняват за "Ройтерс" източници от еврозоната.
В този случай, че МВФ не се включи, неговата част ще трябва да бъде поета от държавите в еврозоната. Но освен че редица от тях вече не искат да наливат повече пари в Гърция, процедурата в Германия, Финландия и др. изисква решение на парламента, а депутатите изобщо не са готови да го вземат в кратки срокове, обясни Юнкер.
По-късно говорител на Юнкер разясни, че ако инспекторите то ЕС, ЕЦБ и МВФ се уверят, че новите гръцки мерки ще сработят, няма да има проблем с транша в края на юни.
Коментарите на Жан-Клод Юнкер целят натиск над гръцките политически лидери да постигнат консенсус за още по-сурово ограничаване на бюджетните разходи, увеличаване на приходите и ускоряване на приватизацията, казват анализатори, цитирани от "Ройтерс".
В същото време това може да е първият случай на открито сдърпване между МВФ и големите европейски кредитори, предвождани от Германия, относно нов помощен пакет за милиарди евро за Гърция.
Изглежда Берлин бие отбой от идеята да се удължат сроковете за връщане на помощта за Атина след предупреждения от ЕЦБ и рейтинговите агенции ,че тази маневра е изключително рискована за еврозоната. Германският финансов министър Волфганг Шойбле каза в четвъртък пред в."Ханделсблат", че всеки експеримент с матуритета на кредитите би бил скок в неизвестността с последващо незабавно изискване от всички кредитори да им се върнат парите и неизбежен фалит на Гърция.
"Следим много внимателно какво прави МВФ... и ако те не кажат, че новият транш трябва да бъде преведен на гърците, тогава и ние няма да дадем пари", заяви холандският премиер Марк Руте. По думите му фондът ще одобри нова помощ, ако Атина изпълни обещанията си, "наистина гарантира" връщането на кредитите и постави държавните си финанси под контрол.
"Второ, ще отпуснем пари в бъдеще, само ако знаем със сигурност, че ще си ги получим обратно. Гърците имат 300 милиарда евро в държавни авиокомпании, летища, железници и дори циментови заводи - искаме твърдо обезпечение", допълни Руте, цитиран от "Ройтерс".
Ако не получи 12-те милиарда евро на 29 юни, Гърция няма да може да изплати скоро след това дългове за 13.4 млрд. евро и това технически ще означава прекратяване на плащанията по външния дълг.
Лидерите на Г-8, които провеждат среща във Франция, призоваха Гърция да положи повече усилия и да работи с МВФ по дълговия си проблем и са предупредили, че трудностите в еврозоната тежат на глобалната икономика. САЩ са настояли за "сериозен дебат относно слабостта на еврото спрямо долара, която може да създаде проблеми за американския износ", заяви японски източник от форума.
Вчера Атина започна новата приватизация на държавни активи за общо 50 млрд. евро с дела в телекома OTE, който е собственик на българския мобилен оператор "Гробул". На "Дойче телеком", най-големият акционер (30%) в ОТЕ, бе преложено да увеличи още през юни дела си за сметка на последните 16% държавни акции. Германците обаче вече заявиха, че нямат намерение да инвестират повече в гръцкия телеком.
"Случващото се е изключително негативно за Гърция. То извежда кризата на ново равнище", коментира брокер пред "Ройтерс".
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар