| Netherlands curbs Bulgarian, Romanian workers |
След разширяването на Европейския съюз през 2004 г. около 165 хиляди души от Централна и Източна Европа са работили в земеделието, строителството, индустриалния и транспортния сектор в страната. В същото време над един милион холандци под 65-годишна възраст са без работа и разчитат на социални помощи, твърди министърът.
Нивото на безработицата в Холандия е най-ниското в ЕС - 4.5% в сравнение със средноевропейските 10 на сто. Според Камп обаче в страната от години има голям брой безработни, които са смятани за нетрудоспособни, но близо един милион от тях всъщност могат да работят. Неговата цел е да ги насърчи да работят, като прекъсне помощите за тези, за които има работа.
По отношение на чуждестранните работници, които не са граждани на ЕС, Камп зае още по-твърда позиция. Не разбирам защо трябва да ги допускаме, каза той. Първо трябва да помогнем на безработните в страната да си намерят работа, после да погледнем в ЕС и едва тогава извън ЕС, поясни холандският министър пред информационния сайт NIS.
Според изданието под определението "извън ЕС" Камп включва също България и Румъния. Холандия е една от десетте държави членки, които се възползваха от възможността да ограничат трудовия си пазар за българите и румънците, станали част от ЕС през 2007.
Работодателите, които искат да наемат работници от България и Румъния, трябва да кандидатстват за специален лиценз за наемане. Те ще трябва да докажат, че не са могли да си намерят подходящи кандидати от Холандия или друга страна от ЕС.
За работниците от други държави членки, например Полша, нищо няма да се промени. Те имат фундаменталното право да работят в Холандия, отбеляза министърът.
| В момента българите и румънците могат да работят без ограничения в 15 държави-членки: Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Унгария, Гърция, Испания, Португалия и Чехия. За да работят в останалите страни от ЕС, те трябва да разполагат с разрешително за работа. Това ограничение може да продължи най-късно до 1 януари 2014 г., когато отпадат всички бариери пред свободното движение на българските и румънските работници. Франция: Необходимо е разрешение за работа при активност, която надвишава 3 месеца. Голяма част от професиите в строителството, хотелиерството, промишлеността и земеделието са отворени за българи. Германия: За всеки вид заетост се изисква разрешение за работа. Великобритания: Гражданите на България и Румъния нямат автоматично право да пребивават като работници, освен ако са освободени от изискванията за разрешително за работа. За определени сектори не се изисква разрешително, а е достатъчно работниците да подадат заявление за Карта на работещ. Австрия: Необходимо е разрешение за работа, което работодателят трябва да заяви. След едногодишна легална работа свободата на движение на работниците и служителите се потвърждава от службата по заетостта. Белгия: Гражданите на Румъния и България се ползват от ускорена процедура за издаване на разрешение за работа, когато предложеното работно място е сред професиите, в които има недостиг на работна ръка. По опростената процедура разрешението за работа се издава в рамките на пет дни от датата на регистриране на молбата от страна на компетентния регионален орган. Италия: Няма ограничения за самонаетите лица, както и за работещите българи и румънци в следните сектори: земеделие, хотелиерство и туризъм, домакинска работа, гледане на хора, строителство, металургия, ръководна и висококвалифицирана работа и сезонна работа. За всички икономически сектори румънските и българските работници могат да бъдат наети по опростена процедура. Допълнителна информация за свободното движение на работници в ЕС можете да намерите на сайта наЕвропейския портал за професионална мобилност EURES. |
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар