Пчелната майка осъществява управленски функции в съвършена система, където отчетливо не могат да се разграничат управлявана и управляваща подсистеми. В пчелното семейство не се използват управленски методи на принуда и администриране. Алфа мениджърът - пчелната майка ръководи функционирането на пчелното семейство чрез извършване от нея на непрекъсната работа, от която в най голяма степен зависи съществуването му. Функциите на майката не се дублират, не се оспорват и не се преотстъпват на никого. Нейните действия служат като практическо указание за пчелите какво трябва да правят всеки момент и с какъв интензитет да работят. С количеството снесени яйца за производство на нови пчели-работнички, пчели търтеи или за нови майки се регулира изпълнението на разнообразните задачи от съответните пчели в кошера. Появата на първото пило рано напролет е сигнал към пчелите да започват, без никакво умуване, работа по почистване на отпадъците и умрелите пчели през зимата и хигиенизиране на кошера, подготовка на килийките за снасяне на яйца, подготовка на храна и хранене на майката и пилото (донасяне на вода, вземане на мед и прашец от запасите, изготвяне на пчелно млечице за пчели работнички и различно такова за майката, повишаване и поддържане на температурата около пилото до 35 градуса по Целзий), засилване охраната на кошера, събиране на информация за околната среда (разузнаване), но само онази информация, от която зависи тяхното съществуване и т.н.. Естествен за нас човеците е риторичния въпрос: "единствен Господ ли ги е научил какви задачи и как точно да ги изпълняват". Така е, мениджъра(майката) не поучава пчелите, а само им подсказва с действията си кога и как да изпълняват присъщите си задачи. В цикъла на обратната връзка тя контролира правилно ли функционира семейството като цяло и то отново чрез действията си - увеличава или намалява количеството на снесените яйца в точно определена степен, съответстваща на качеството и интензитета на изпълнените от пчелите задачи, а те от своя страна коригират резултатите от задачите си.
В случая поуката за човешките общности е, че може да се приближат до съвършенството на пчелното семейство само ако се постигне висок управленски и изпълнителски професионализъм, придобит самостоятелно, тъй като Господ не го е дал на човеците, както на пчелите. За това ще е необходимо човеците да изградят своя адекватна на съвременните цели система и организация за функционирането й, допълнени с наличие на осъзната дисциплина от отделните човешки индивиди, и всичко това обвързано с естествени механизми за контрол на изпълнение на функциите. Утопична е тази идея, но не за всички човешки общества, например за японското.
На твърде ниско ниво на развитие в момента е българското общество, за да може в обозрима перспектива да постигне подобно съвършенство. Управляемата система е лошо разстроена с хаотичен функционален дисбаланс и с реално вероятен риск да загине, а управляващата подсистема е некомпетентна и безотговорна, за да управлява в унисон с целите на едно съвременно общество . Нещо повече дори не са осъзнати какви са целите на тази обществена система.
Въпросът е - може ли да има добър мениджмънт при лоша управляема обществена система. В случая правилният подход е системният - управляемата и управляващата системи трябва да се разглеждат само в неразривна връзка. Да функционират, да се развиват и подобряват, като неотделими подсистеми на една и съща система, така както е при пчелното семейство. Относително добрият мениджмънт на човешка общност е този който си е създал механизми и непрекъснато следи резултатите от изпълнение на задачите от управляваната подсистема дали съответстват на целите, като взема своевременни решения и ги привежда в действие за осигуряване на необходимите условия за оптимална работа на системата като цяло (в съответствие с целите за съществуването й).
Димитър Ганчовски
ganchovski.blogspot.com
Коментари
Публикуване на коментар