При това положение спечелилият изборите ще получи като подарък броя мандати до самостоятелното мнозинство от 121 депутати за сметка на непреминалите бариерата от 4% участници в изборите.
Според Кънчо Стойчев от "Галъп" ефектът от такава поправка би бил неблагоприятен, защото сменя правилата на играта. Мира Радева от Институт за социални изследвания и маркетинг пък посочва, че такъв тип поправка ГЕРБ биха прокарали само ако са сигурни, че БСП няма шанс да ги победи. Румяна Коларова, политолог, отбелязва, че чрез този бонус ГЕРБ ще търси повторение на своя кабинет на малцинството. Станислав Стоянов от "Алфа рисърч" пък прогнозира, че подобна поправка може да доведе до отказ от гласуване за по-малки формации, за да не се допусне "бонусът" да отиде в партия, която гласоподавателят не желае да види на власт.
Подобен модел работи в Гърция. Там победителят получава 50 мандата бонус в 300-членния парламент.
На този етап от управляващата партия отричат, че имат намерения за въвеждането на бонус "избори". "Никой от нас не си е и помислял подобно нещо, не приемаме със закон да се дават бонуси за която и да е партия", категорична бе Искра Фидосова пред "Стандарт".
"Партийна конфекция на ишлеме", коментира на своите страници "Сега". Едва що станал от скамейката като обвиняем, бившият военен министър от НДСВ Николай Цонев обеща на народа патриотично-либерална "Нова алтернатива". Друг бивш царски кадър - Борислав Цеков, който доскоро бе дясна ръка на Меглена Кунева, пък създаде ново гражданско сдружение "Модерна България" за участие в изборите догодина.
Не стана ясно каква потребност роди двете формации, както не се разбра чии интереси представлява ГОРД на Слави Бинев или Национал-демократичната партия на Капка Сидерова и син. Сякаш невидимият конвейер на някаква задкулисна манифактура бълва партийна конфекция на ишлеме, преследвайки неясни засега цели. А най-ювелирното изделие на тази фабрика изглежда "България на гражданите" на бившата еврокомисарка Меглена Кунева, отчита изданието.
Мнозинството схвана, че "възродителските" акции не качват доверие, коментира "Сега". С наближаването на изборите политиците започнаха ударно да редят родолюбиви инициативи, та дано хванат националистическия вот. Сред най-модните трикове за лов на патриотично настроени избиратели стана смяната на историческите турско-арабски наименования на местности, културнии природни забележителности и улици на български. Досега ГЕРБ повече от успешно се конкурираше на националистическия терен с другите играчи на него - ВМРО и "Атака".
Въпросът с преименуванията обаче придоби национална важност, след като на 1 юни управляващите подкрепиха в парламента декларация на ДПС срещу смяната на имена. Подкрепата на премиера Бойко Борисов за декларацията на ДПС не може да се обясни само с това, че подобни акции наливат вода в мелницата на Ахмед Доган и му позволяват за пореден път да размаха пред електората си плашилото на възродителния процес, отчита още изданието.
Много застъпници корумпират вота, казва в коментар за "Стандарт" Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда. При очертаващия се ремонт на Изборния кодекс трябва да се направят възможните стъпки да се увеличи доверието в изборния процес, което у нас е критично ниско, смята тя. Това води след себе си и ниска активност пред урните и слаб рейтинг за политиците. Необходими са колосални усилия, на първо място от страна на самите институции, които са длъжни да въведат правила и начин на организация, които да възстановят доверието
"Нужна е революционна промяна на политиката", смята икономистът проф. Боян Дуранкев. В интервю за "Дума" той посочва, че България в момента e лидер по ниска конкурентоспособност, силна корупционна система, не като подкуп, а като разложена система - икономическа, социална и екологическа. И ако желаем да достигнем средното ниво на ЕС, според прогноза, ако се движим с високите темпове от предишната година - 1,7% ръст на БВП годишно, ще ни трябват малко повече от 102 години при ръст на БВП с такъв темп. И то, при положение че всички останали страни стоят непоклатими, без да мърдат нагоре.
Износът вече няма да дърпа икономиката напред, предупреждава икономистът от Индъстри уоч Лъчезар Богданов. В интервю за "Сега" той посочва причините за твърде ниския темп на износ от началото на годината. През 2009 г. имаше рязък спад на износа, затова е нормално и възстановяването му да става с по-бързи темпове. Първо, за да има дългосрочен темп на износа, трябва да расте и производството, т.е. да има инвестиции в него и да е благоприятна конюнктурата, а това отнема време, не става за месеци.
Така че трябва да имаме предвид и инвестициите, които, макар през тази година да имат ръст спрямо миналата, са относително малко. Второ, когато имаме по-висока база, каквато постигнахме при износа миналата година, трудно се постига висок ръст в проценти. Трето, трябва да отчетем и факта, че миналата година имаше висок ръст на цените на енергоносителите, а сега има спад на тези цени спрямо миналата година, т.е. един и същ обем от дадени стоки се отчита като по-малък приход във финансово изражение.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар