Още преди смъртта на Стив Джобс култът към личността му се простираше далеч отвъд Apple. Когато беше обявено, че ще се оттегли, анализаторите започнаха да се притесняват, че компанията ще изпадне в затруднения без него.
Но с неговата смърт изкристализираха едновременно неговият статут на култова фигура и неговото наследство от компания в преход.
В рамките на минути след смъртта му Twitter беше залят от съобщения в негова памет.
Във Facebook публикуваха отново и отново снимки, цитати и видео записи на Джобс, създавайки дигитално ехо.
Хора се събираха пред магазините на Apple по целия свят, за да оставят цветя. Някои направиха бдение, използвайки приложение, показващо горяща свещ на техните iPad-и.
Масовата реакция на новината остави впечатление сякаш Джобс е бил приятел на милионите хора, ползващи негови продукти. В действителност те знаеха твърде малко за него.
„Той беше изключително потаен и затворен. Много трудно ще намерите негова снимка с децата му, много трудно беше да го чуете да говори за друго, освен за продуктите на Apple“, казва Леандър Кени, автор на биографичната книга: „В ума на Стив“.
Това, че Джобс никога не разкриваше много от своите политики или личния си живот също така означава, че никога не би могъл да развали представите на хората.
„Понеже беше обвит в тайнственост, хората можеха да проектират собствените си идеи върху него и можеше да бъде много неща за много хора“, казва Кени, който прави и страницата Cult of Mac.
Внимателно конструираната мрежа от тайнственост на Джобс, изпъстрена с нотки на достъпност – беше известен с това, че отговаряше на мейли на клиенти, само допринасяше за легендата, която растеше с всяка иновация на Apple.
“Колкото повече се виждаше, че има някаква мистерия, толкова повече това вървеше ръка за ръка с това, че е визионер”, казва Маиа Андерсон, професор в училището по мениджмънт на Калифорнийския университет, Лос Анджелис.
Когато мистериозните хора постигат успехи, казва тя, ние смятаме, че имат някаква специална дарба, която ние нямаме“.
Андерсон направила иследване, в което анкетираните трябвало да оценят потенциала на Джобс да предскаже разходите на правителството, тенденциите на фондовата борса и бъдещите лихви.
„Колкото повече хора смятаха, че има мистика около него, толкова повече му приписваха способността да предсказва тези неща“, казва тя. “Това е свидетелство как го виждаха хората.“
Свидетелство е също колко внимателно пазеше имиджа си.
От самото начало има култ около Apple, казва Кени. Но това не е свързано толкова с личност, а по-скоро с продукта, който пораждаше изключителна лоялност. Това, че ги ползваха малко хора, създаде едновременно усещане за ексклузивност и страстен протекционизъм от ентусиасти, притеснени, че гиганти като Microsoft ще изритат любимата им компания от бизнеса.
„Едно от нещата, които направи Джобс, за разлика от всички останали, е, че го направи по свой начин“, казва Джонатан Гебей, маркетинг консултат.
Преди Джобс компютрите бяха сиви кутии, използвани за математика и наука, машини за бизнес за мъже с костюм и вратовръзка. Джобс, облечен с дънки, промени това.
„Той освободи хората да търсят различен начин за правене на нещата след брилянтния му слоган „мисли различно“, казва Гебей.
Но мислейки различно Джобс си отвори място точно в мейнстрийма. С пускането на iPod и iPhone Apple се превърна от екстравагантен аутсайдер в глобално влияние. Вездесъщите бели слушалки носеха и раздърпани музиканти, и костюмари от Уолстрийт.
Когато става въпрос за бизнес Джобс е всичко, но не и революционер. “Изглежда като готина, либерална, креативна компания, но истината е, че е много затворено място. Не е щастливо работно място“, казве Кени и допълва, че това е една от корпорациите с най-строг контрол в света.
Мистерията, обграждаща Джобс, винаги е била на ръба. С все по-големия успех на компанията и по-малките изгледи за иновативност – в крайна сметка колко пъти може да очакваме една компания да създаде следващия хит, който ще направи революция в живота ни, шансовете да се види, че и Джобс може да греши, растяха.
Сега компанията, която Джобс поведе, трябвада си проправя път без легендарния си лидер. Но неговото наследство дава някои насоки.
Когато потребители от цял свят отдадоха последна почит на Джобс, никой не говореше за иновациите му в скоростта на процесорите или дори за иновативния дизайн на Apple.
Голямата част от публикациите циментираха статуса на Джобс на мечтател и визионер, прилагайки неговия цитат „Имай смелостта да следваш сърцето и интуицията си“ и качвайки линкове към рекламата на Apple “Here's to the crazy ones” (За лудите).
Джобс почина във време, в което хората вярват на институциите по-малко от всякога. Технологията и имиджът, които създаде, продават на потребителите възможно решение.
“Хората са жадни за идеята, че могат да направят нещата по различен начин, защото не вярват в начина, по който са правени преди”, казва Гебей.
„Това усещане за антиконформизъм е точно това, което беше Стив Джобс. Тя е изключително привлекателна, особено днес.“
Отгоре на всичко Джобс обещаваше лайфстайл – можеш да си готин, можеш да вървиш срещу статуквото и да успееш с тези идеи.
Когато легионите от фенове влязоха в интернет, за да отбележат смъртта му, те казваха „Искам да вярвам“.
Искаха светът да разбере, че и те могат да мислят различно. Дори и когато те самите понякога го забравяха, Джобс никога не го забрави.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар