Само не и за това, което ги посрещна на третия етаж на къщата в Аботтабад.
На врата на стаята беше окачен бял флаг. Вътре в дъното с лице към стената и ръце на тила стоеше млада жена. До нея по същия начин стоеше строен мъж в бяла дреха и лека усмивка, който каза нещо на арабски.
"Какво каза?", попита един от тюлените единствения преводач от арабски в отряда.
"Той каза - отвърна преводачът, не вярвайки на ушите си - "Предавам се".
Подобен алтернативен сценарий на историята от операцията срещу Осама бин Ладен описва на страниците на в."Вашингтон пост" журналистът Джеф Грийнфийлд. В статията с елементи на художествена измислица той се опитва да представи потенциалните проблеми, които щеше да създаде пленяването на терорист №1. Историята му, сякаш писана точно преди Коледа 2011г., продължава така:
"В същото време на 7000 мили от Пакистан мъжете и жените, отговарящи за националната сигурност на САЩ слушаха как шефът на ЦРУ им препредава новината. След години на усилия, месеци на планиране и часове на очакване, изведнъж настъпи миг мълчание.
"Не можем да оставим кучия син жив! Лиън, той е легитимна мишена, нали?", каза вицепрезидентът Джо Байдън.
Шефът на ЦРУ поклати глава: "Те имаха пълното правомощие да го убият. Но според правилата за действия по време на бой, ако той е с вдигнати ръце, предава се и не представлява никаква заплаха, те трябва да го пленят. И ако видео записите покажат нашите момчета да застрелват човек, който очевидно се предава..."
"Знаете ли кое ме впечатлява?", обади се президентът Барак Обама. "Тази усмивка. Сякаш той знае нещо, което ние не знаем."
Към края на годината те вече знаеха на какво се е усмихвал Осама.
А иначе всичко започна с триумф. В неделната вечер на 1 май президентът Барак Обама мина по червения килим, застана пред трибуната в Източната зала на Белия дом и се обърна към нацията: "Добър вечер. Днес мога да съобщя на американския народ и на света, че Съединените щати извършиха операция и плениха Осама бин Ладен, лидерът на "Ал Кайда" и терорист, отговорен за убийството на хиляди невинни мъже, жени и деца. Огромното желание на нашата страна е той да бъде изправен пред правосъдието".
До сутринта скандирания "U.S.A.! U.S.A.!" огласяваха улиците, кампусите на колежи и университети, пространството пред Белия дом и дори телевизионните предавания на бейзболните мачове бяха заменени с публицистични предавания.
"Защо го пленихме? 3000 мъртви американци не са ли достатъчни?" започнаха да питат десетки водещи по радиостанциите.
"Сигурен съм, че главният прокурор Холдър подготвя обвинения срещу онези "тюлени", които не са му изчели правата при задържане", коментира популярният сред религиозната десница на водещ Ръш Лимбоу.
В Конгреса републикански представители смени похвалите за залавянето с настоявания за бързо правосъдие. Един от тях дори подметна, че Бин Ладен трябва да бъде екзекутиран и погребан в свинска кожа, "за да не може да се срещне в Рая с онези 72 девици".
Проблемите на САЩ обаче бяха съвсем земни - къде трябва да бъде откаран Бин Ладен и какво ще стане с него? Споровете започнаха почти веднага след пристигането му в базата Баграм в Афганистан.
Можем да го съдим за масово убийство във федерален съд в Ню Йорк - все пак почти 3000 души загинаха в Манхатън. Но какво би станало, ако се окаже, че информацията за местонахождението му е изтръгната с изтезания, а значи е недопустима в съда? А как да се реагира, ако Бин Ладен се защитава сам и превърне процеса в продължаващи месеци наред нападки срещу Америка? И какво би станало, ако на края съдебните заседатели не стигнат до категорично решение дали е виновен или невинен?
Да не забравяме, че имаше яростна реакция срещу опита в Манхатън да бъде съден Халид Шейх Мохамед - местните политици се надигнаха, Конгресът отказа да одобри средства за процеса и той стана просто невъзможна идея.
Може би трябва да го изправим пред международен трибунал заради факта, че престъпленията му са срещу човечеството?
"В политически план това ще стовари гнева на десницата върху нас. Ние атакувахме и ние ще трябва да се оправяме с него", обяснява представителка на Белия дом, пожелала анонимност.
"Освен това Международният наказателен съд действа само за престъпления, извършени след 2002г. Трибуналът за военни престъпления в Хага пък не може да налага смъртно наказание - представяте ли си президентът да пропусне този дребен детайл?"
Тогава да го изправим пред военна комисия в Гуантанамо? Процесите там обаче са ужасяващо мудни (само 5 случая са приключени за 9 години) и смъртна присъда за Бин Ладен би означавала дълги години обжалване.
Всички тези правни проблеми са нищо в сравнение с последиците за сигурността от пленяването на Осама.
Оцеляването му разкраси образа му на герой-бандит, надхитрил Запада. Когато войник в базата "Баграм" засне с телефона си усмихнатия Бин Ладен да прави знака на победата, образът му обиколи интернет сайтовете по света за броени минути и след това се появи на плакати в десетки градове, където поддръжниците му скандираха "Шейхът е жив!"
В ранната утрин на 22 декември членове на Лашкар-и-Талиба, базираната в Пакистан терористична организация, отговорна за клането в Мумбай през 2008г., завзе основно училище в Делхи и взе над 200 деца за заложници със заплаха да ги избие, ако Осама бин Ладен не бъде освободен до 72 часа. По същото време дузина терористи атакуваха американското посолство в Исламабад, убивайки трима охранители преди да бъдат отблъснати.
В американската администрация започна да се разраства подозрението, че пакистанските спецслужби ISI имат нещо общо с тези нападения. ISI, за които отдавна се смята, че са свързани с талибаните, бяха бесни, че с операцията срещу Осама американците са нарушили суверенитета на Пакистан. Подозрителността допълнително влоши връзките с държава, незаменимо важна за войната в Афганистан.
Нападенията увеличиха и опасенията, че подобни атентати може да се случат срещу американски посолства, бази и компании по целия свят. В САЩ сигурността по летищата бе засилена до такава степен, че пътуващите за Коледа трябваше да чакат по 4 часа за проверка, изтървани бяха безброй самолетни полети, скъсани бяха милиарди нерви.
В навечерието на Коледа президентът, притиснат политически да прекъсне отпуската си на Хаваите, свика най-близкия си кръг съветници в Овалния кабинет за празничен тост без празнично настроение. "Пожелахте ли си нещо за празниците?, попита някой.
"Всъщност, да", отвърна Обама. "Иска ми се преди 7 месеца някой да беше бутнал това копеле от хеликоптера."
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар