На форума в Люксембург са участвали министри от Германия, Франция, Италия и Испания, Юнкер и еврокомисарят по икономическите и монетарните въпроси Оли Рен. На нея е била отхвърлена и идеята за преструктуриране на гръцкия държавен дълг от 327 млрд. евро. Юнкер обаче посочи, че на срещата на финансовите министри от еврозоната на 16 май ще се обсъжда дали да не бъде предложен допълнителен икономически план на Гърция.
Същия ден сп. "Шпигел" излезе с материал на сайта си, според който Атина може да напусне еврозоната и да се върне към драхмата. При подобно развитие гръцката валута ще девалвира с поне 50% спрямо еврото, което ще увеличи държавния дълг на Атина. Според изчисления на германското финансово министерство, цитирани от "Шпигел", той може да достигне до 200% от БВП. Подобен сценарий означава почти сигурен фалит на страната и преструктурирането на дълга й, пише още изданието.
Юнкер веднага отрече появилата се информация и нарече "глупост" идеята някой да напусне еврозоната, защото "това е посока, в която ние никога няма да поемем". Публикацията в "Шпигел" предизвика бързата и гневна реакция на гръцкия премиер Георгиос Папандреу, който отхвърли подобна идея да е обсъждана дори и на неофициално ниво.И заяви, че "това са престъпни сценарии".
Централният банкер на Финландия Ерки Лииканен също каза, че "нито една държава от еврозоната не желае да я напуска". Той добави, че евентуално преструктуриране на гръцкия държавен дълг няма да донесе дълготрайно решение на проблемите на страната.
Източници на в. "Уолстрийт джърнъл" твърдят, че южната ни съседка изпитва трудности при прилагането на стриктните антикризисни мерки от споразумението от 2010 г. за международна помощ. Поради тази причина е вероятно страната да поиска отсрочка за достигането на целите, поставени от ЕС и Международния валутен фонд за намаляване на бюджетния дефицит и редуциране на дълга.
През миналата година Атина получи 110 млрд. евро спасителен пакет от ЕС и МВФ срещу ангажимент за дълбоки реформи.
Въпреки този спасителен пакет Атина не успя да намали бюджетния си дефицит с очакваните темпове. Европейската комисия и гръцкото правителство очакваха дефицитът да се свие от 15.4% на 9.6%, но според статистиката той е спаднал само до 10.5% през 2010 г. Не са налице и очакваните ползи от намалените разходи и вдигането на данъците поради укриването на данъци и свитата от рецесията икономика.
Огромен проблем продължава да бъде и огромният външен дълг. Той е 327 млрд. евро, което е 142.8% от брутния й вътрешен продукт за миналата година. Поради това и през последните няколко месеца не спират спекулациите, че Атина ще трябва да го преструктурира, защото няма да може да го изплаща навреме.
Атина няма достъп до капиталовите пазари
Гръцкият финансов министър Папаконстантину призна, че пазарите продължават да нямат доверие на страната. "Ние трябва да планираме какво ще правим през 2012 и 2013 г.", каза той. И счита, че страната трябва да изпълни процедурите за финансиране през Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF) през 2012 и 2013 г. Гърция се нуждае от 25-30 млрд. евро през следващата година, за да може да покрие плащанията по дълга, които не са обхванати от сегашния спасителен план, пише "Файненшъл таймс".
Понеже банките ще продължат да предлагат на Гърция кредити при невъзможно висока лихва (около 16% доходност по петгодишните облигации), социалистическото правителство на Георгиос Папандреу ще трябва да разчита на Европейския механизъм за финансова стабилност, който вероятно ще получи право да изкупува преференциално гръцки дългови книжа.
Атина се надява да продава облигации чрез EFSF на първичния пазар, но на срещата в петък финансовите министри от еврозоната също така са обсъдили и възможността да се договори с инвеститорите доброволно да увеличат срока за погасяване на дълга, чийто падеж изтича през 2012 и 2013 г.
Ако страната не успее да се върне на капиталовите пазари, без да е принудена да плаща непосилно висока лихва, то тогава ще е необходима нова помощ, за да може да поддържа ликвидност. Подобен сценарий публично начерта британският финансов министър Джордж Озбърн в неделя, съобщи "Ройтерс". Възможно е Гърция да поиска нова помощ, в която Великобритания няма намерение да участва, заяви той. Озбърн допълни, че не смята, че Атина трябва да бъде принудена да фалира, за да може да излезе от кризата.
"Определено не смятам, че е необходимо Гърция да фалира", заяви Озбърн пред Би Би Си. "Смятам, че трябва да видим какво съдържа сегашната помощ за страната и какво ще предприеме правителството в Атина, но е много вероятно новите мерки да включват допълнителни средства от еврозоната например."
Според информацията на "Уолстрийт джърнъл" Атина е помолила на срещата в петък да бъде отложен от 2014 на 2016 г. крайният срок, в който бюджетният дефицит да стане 3% от БВП, каквото е основното изискване за членовете на еврозоната.
Освен това на нея Германия е предложила да се удължи срокът за погасяване на гръцкия дълг, който трябва да бъде върнат догодина. Възможно е също да бъдат смекчени още условията за погасяването на 80 млрд. евро спешна помощ, които отпусна ЕС. Срокът за погасяването им вече беше удължен веднъж от 3 на 7.5 години. Не е изключено да бъде намалена още и лихвата от около 4% по тези кредити.
| Нестабилността в региона продължава да пречи на България Анализатори, до които "Дневник" се допита, са на мнение, че нова помощ за Гърция и разсрочване на дълга й няма да се отразят пряко на България, но могат да имат косвено влияние. "Продължава нестабилността в региона и ако някой прави паралел между България и Гърция, защото са съседни страни, може да доведе до калкулиране на по-високи рискови премии", каза Петър Чобанов, преподавател в УНСС. Чобанов и анализаторът от "Елана" Цветослав Цачев обясниха, че на практика нова помощ за Гърция ще означава преструктуриране на сегашния й дълг, тъй като заемът ще е с много ниски и непазарни лихви, а плащането ще се отложи във времето. Според Цачев проблемите на южната ни съседка могат да се отразят, ако става въпрос за облигационери, които са купили от дълговите й книжа. Той каза, че едни от най-големите държатели са германските банки и проблеми с плащането ще доведат до загуби за тях. На въпрос дали при тези проблеми България трябва да се стреми към влизане в механизма ERM II (чакалнята на еврозоната) Цачев изказа мнение, че сегашните проблеми на Гърция и стабилността на еврозоната са две различни неща - при второто става въпрос за макроикономическа стабилност и изисквания, на които страната ни трябва да отговаря. Чобанов смята, че въпросът дали България да продължи стремежа си към чакалнята е политическо решение на правителството, и в момента той самият не може да определи дали Гърция би ни забавила. Според него проблемите на Гърция ще се отразят в дългосрочен план на еврозоната и е възможно в някой момент отделни страни да върнат националните си валути и да ги използват паралелно с единната. |
Източник dnes.bg
тагове: гърция, европа, новините днес
Коментари
Публикуване на коментар