„Иван Костов е всеяден политик, авторитарен, диктатор. Костов и Бойко Борисов са от един тип. Само че Костов е интелектуален тип, а Борисов е малко по-друг типаж“, анализира Сокола.
Според него “командорският административен подход” в правенето на политика и превръщането на парламента във функция на правителството е характерно за такъв тип лидери.
При тях доминирало командното начало, характерен е строг центризъм, единоначалие, нямало дискусионност, нямало търсене.
„Костов попречи за консолидирането на дясното пространство. Няма как да консолидираш, като си авторитарен типаж“, смята Доган.
Връщайки се назад във времето, той смята, че Бойко Борисов не се е кандидатирал през 2006 година за президент, защото тогава не му е стискало.
„Мога да му призная, че има дълбок инстинкт, инстинкт на хищник, усеща пластовете, не може да си ги обясни, но ги усеща. Това е достатъчно за един силов играч в политиката“, анализира лидерът на ДПС.
По думите му обаче апетитът идва с яденето на властова материя.
„Хищниците в политиката стават такива благодарение на тази властова материя, благодарение на която се чувстват много значими. Започваш да се приемаш толкова на сериозно, дори започваш да обвиняваш народа си, че не те разбира, че е само материал, че не са на твоето равнище. При Костов и Борисов имаме аналогична ситуация“, смята Доган.
Той припомни, че когато Костов падна от власт, обвини целия български народ, че не е узрял да го оцени.
„Сега гледам Борисов доста често има намеци, алюзии, обвинения, че българският народ не го оценява. България вече му е малка като страна на Борисов. Той се мисли за част от политическия елит в света“, добави през смях Доган.
Според него взимането на сериозно е голям проблем в политиката, тъй като в нея попадали случайни и неподготвени хора.
„Политическият терен се превърна в спортна площадка – кой кого бил, кой кого победил. Това са смешни работи, ще го осъзнаем след време за голямо съжаление, но ще платим много висока цена“, смята Доган.
Като друг проблем той посочи, че България винаги чака някой месия да ни помогне, което според него е бягство от отговорност.
„Трябва да намерим сили сами да си помогнем. Ако това се осъзнае от политическия елит, може много неща да се променят. А ние продължаваме да чакаме външен спасител. Сега външният спасител е Брюксел“, смята Сокола.
Според него няма външни спасители, няма външни виновни, а сами сме си виновни за всичко през последните 20 години.
По думите му тезата, че ДПС определя кой ще е президентът на страната, е мит и търсене на външен виновник.
За управлението на Тройната коалиция Доган смята, че тогава страната е била във възход и въпросът тогава е бил как ще се разпределят излишъците. Тогава обаче възникнал проблемът за справедливостта за разпределяне на средствата.
„Нашата грешка беше, че в процеса на управление на тази голяма скорост на движение, на възход на икономиката, забързани, не обърнахме внимание на въпроси, които се оказаха спъни камък в управлението. Има едно неписано правило в политика - всеки управляващ субект сам създава предпоставките за собственото си отрицание. Тройната коалиция сама създаде тези предпоставки и се появиха доста предприемчиви български бизнесмени, които по нов начин прекроиха пазарното политическо пространство“, коментира още Сокола.
Според него обаче политическият елит тогава получава стрес. Бизнес класата, а не политиците са двигателят на обществото, убеден е Доган.
“За голямо съжаление политическият ни елит си въобразява, че може да задава параметрите на развитието на икономиката. Дълбоко заблуждение. Поради което българският бизнес е на колене, унищожен в момента. И това не е отсега“, смята още Сокола.
Според него през последните две години правителството прави всичко възможно да обсеби бизнеса, да го приватизира.
„Ако не се събуди духът на бизнеса, неговото предприемчиво мислене, нямам основание да бъда оптимист“, сигурен е Доган.
По думите му властта е всеядно нещо и превръща самия бизнес, който го храни, в своя собственост.
„От време на време политиците трябва да застанат пред огледалото. Насаме обаче, защото ако има други хора, веднага се правят на интересни".
"Не съм искал да се възприемам много на сериозно", казва Сокола в отговор на въпрос защо е върнал орден „Стара планина”, който му беше връчен по случай 50-годишния му юбилей.
Той добави, че е върнал най-високото държавно отличие, защото не може една и съща награда да се полага и на жертвата, и на палача в лицето на главния прокурор по време на възродителния процес – Васил Мръчков.
„И сега, когато забелязвам форми на авторитаризъм, на несправедливост, на принуда, на насилие, не съм се променил и не искам да се променям. Сега предпочитам да мълча, но съм убеден, че мълчанието също е форма на изказ на правенето на политика“, убеден е Доган.
Връщайки се години назад, той обяви, че първите 7 години на установяване на демокрация у нас са били много трудни, защото голяма част от новите политици не са били наясно какви са принципите на демокрацията и на пазарната икономика.
„Бяхме информирани предимно от историята на Европа, предимно от теоретични концепции, но като реална визия за развитие на страната беше изключително трудно, защото нямаше компетентни хора за това“, призна лидерът на ДПС.
Именно заради това е бил и трудният преход от комунизъм към капитализъм, преход, който по думите му у нас все още продължава.
„Защото не се научихме да правим разлика между общество и гражданско общество", отсече Доган.
По думите му първото десетилетие след 89-а е било "изпортено" време в търсене на демокрацията.
"Това ни костваше много висока политическа и икономическа цена, платена от българите", категоричен бе Сокола.
Той обаче определи ДПС като най-големия му успех за последните 20 години.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар