Този кадър няма да се промени много през следващите три часа (с изключение на половинчасовата почивка, която народните представители си дадоха). Защото по този толкова широко критикуван и защитаван законопроект извън залата в нея думата взеха само четирима представители на опозицията, половината от които похвалиха част от текстовете.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева слушаше диктовката на Фидосова и взе думата само веднъж.
Без дебат и с усещане за предварително уговорка поради пасивното поведение на представителите на другите партии депутатите гласуваха необезпокоявано един от най-важните закони. От една страна, той трябваше да отговори на очакванията на самите магистрати за промяна на статуквото, от друга, чрез него трябваше да бъде даден ясен знак към Европейската комисия, че управляващите разбират какво им говори тя и са готови да осъществят реформата "изоснови", на която държат от Брюксел.
Но само трябваше.
Всъщност бяха приети всички спорни моменти в законопроекта и отново сякаш демонстративно бяха подминати препоръките от Брюксел. И така:
- членовете на следващия Висш съдебен съвет (ВСС) няма да бъдат избирани чрез пряк избор;
- след приключването на мандата членовете от професионалната квота и на сегашния ВСС, и на следващия, който ще бъде формиран наесен, ще се завръщат в системата на позиция, с една степен по-висока от тази, която са заемали преди;
- въвежда се процедура, чрез която всеки българин може да подаде жалба до съдебния инспекторат, ако делото му е продължило над шест години.
- членовете на този ВСС ще могат да изберат новия главен прокурор (самият той няма нищо против срещу такава възможност);
От "кариерния бонус" към по-бързото правосъдие
Идеята на най-голямата магистратска организация - Съюза на съдиите в България, и на неправителствения сектор, беше тази есен членовете на съвета да бъдат избрани пряко. Това не беше вписано в промените, внесени от правителството, и многократно беше отхвърляно от управляващите с мотиви от рода, че "няма възможност да се съберат на едно място всички съдии и прокурори" и "няма техническа възможност да се въведе електронен вот".
Словосъчетанието "пряк избор " не беше споменато от нито един депутат, въпреки че ЕК препоръча (пет пъти за последните два месеца) това да се случи още тази есен, защото " е една от основните стъпки към реформа на съдебната система".
Само 40 минути след девет часа депутатите приеха т. нар. кариерен бонус за членовете на този и следващия ВСС. Дискусията по този текст мина по-скоро вяло, като срещу него се обявиха Любен Корнезов ("Коалиция за България") и Христо Бисеров (ДПС).
"Защо да не приемем същото и за народните представители. Като ни приключи мандатът, да заемаме по-висока длъжност", попита иронично от парламентарната трибуна Корнезов. Социалистът нарече този подход "безпринципна работа" и продължи да предлага: "Госпожо министър, и вас да ви повишим след като приключи мандата ви. И и Конституционен съд - нека важи и за тях"
Според Корнезов "да си член на ВСС не е кой знае какво нещо - това е административна работа, не е правораздавателен орган. Като влезеш 4- 5 години и се дисквалифицираш. Все едно един хирург да не оперира 4-5 години и после да се учи наново", обяви Корнезов и каза, че ще се въздържи да гласува този текст.
Освен това Корнезов изтъкна, че "бонусът" е само за съдии, прокурори и следователи, които са членове на ВСС, но не и за останалите. "Но, ако един член на ВСС е доцент, дали няма да иска да стане професор като напусне, попита Корнезов. На стола на министъра на правосъдието са седели съдии – защо за тях да не се предвиди такава екстра, те също нямат право на атестиране?", попита Корнезов.
Към аргументите си той цитира и писмо от 11 неправителствени организации, които в началото на тази седмица изпратиха писмо до депутатите, призовавайки ги да се въздържат от гласуване на закона. В него те се бяха обявили срещу т.нар. кариерен бонус.
"Нека да си дадем сметка, че тези юристи, които излизат от кръга на магистратите, не трябва с нежелание да отиват в този орган, не трябва да са заинтересувани по друг критерии да влизат в управлението на съдебната система. Обяснете ми кой магистрат би се съгласил да участва, без да има начин да се развива", опонира депутатът от ГЕРБ Юлиана Колева.
В подкрепа на "бонуса" се изказа и Михаил Миков (БСП). Според него по този начин се гарантира "стабилност" и "запазване на възможността за развитие" в системата. Миков подчерта, че не би се позовавал на мнението на неправителствените организации, като припомни, че техните идеи са включвали и непостоянно действащ ВСС".
Депутатите бяха постигнали принципен консенсус за създаването на вътрешен механизъм за обезщетяването на жертвите на бавното правораздаване в България. С промените в закона се въвежда такава процедура, като Инспекторатът към ВСС ще е длъжен да направи проверка на жалбата в срок до 6 месеца и да изпрати своето заключение в правосъдното министерство. Правосъдният министър също има право да прегледа случая и да предложи сключване на споразумение за изплащане на обезщетение до 10 000 лева на пострадалия.
Нима всички не искаме да знаем по-отрано кой ще е следващият главен прокурор?
Депутатите гласуваха необезпокоявано и настоящият състав на ВСС да може да избере новия главен прокурор. Със 78 гласа "за", 7 "против" и осем "въздържал се" депутатите приеха без дебат да се удължи на шест месеца срокът за избор на нов главен обвинител преди изтичането на мандата на действащия.
Мандатът на Борис Велчев изтича на 19 февруари и по сегашния ЗСВ изборът на наследника му започваше два месеца по-рано и приключваше месец преди края на мандата. По предложение на депутати от ГЕРБ в промените на ЗСВ вече е записано, че процедурата започва 6 месеца по-рано, тоест още на 19 август сегашният ВСС, чийто мандат изтича на 3 октомври, може да се захване с въпроса.
Само Янаки Стоилов и Любен Корнезов от БСП възразиха срещу текста.
"За мен това е конюнктурно мислене. Предлагам да отпадне тримесечният срок и да стане двумесечен", предложи Стоилов, но идеята му беше възприета.
"Абе, колеги, въпросът е този ВСС ли ще избере главен прокурор. Госпожо министър, елате кажете дали това ще се случи", призова Корнезов към Диана Ковачева, която през цялото време слушаше приемането на закона. Според Корнезов в погледа й се виждало, че иска да вземе думата, но тя не го направи.
"Не приемам категорично обвинения към колегите за предложението, че е конюнктурно предложение. Това е нова процедура, която изисква по-продължително време за изслушване на кандидатите. Имаше обвинения, че не е имало прозрачна процедура - сега ще има време от няколко месеца. Всички казахме, че това са много добри текстове, и изведнъж казваме, че това трябва да важи само за някои административни ръководители", заяви Искра Фидосова.
Юлиана Колева отново взе думата и попита: "Нима всички не искаме да знаем кой ще е следващият главен прокурор по-отрано?"
Четвъртък, 12.30. Парламентът оставя впечатление за пренаселеност, но това усещане е заради посещението на хора, дошли да разгледат храма на демокрацията. Депутатите им ръкопляскат. Екранът вече не показва Фидосова на трибуната. Законът, който трябваше да отговори на очакванията на самите магистрати за промяна на статуквото и с който трябваше да бъде даден ясен знак на Европейската комисия, че България е готова да направи реформа в правосъдието "из основи", е приет.
Оттук нататък обаче въпросите са много повече от отговорите. Ясно стана само едно - статуквото няма да бъде променено.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар