Противодействие ЧЕТВЪРТО
Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
Всички знаем поговорките „след като се обърне каруцата - пътища много” или „след дъжд – качулка”. А защо да не помислим как да се предпазим от битовите престъпления, преди да ни се случат? Много са общоизвестните подходи, но много малко от тях НИЕ прилагаме. Изглежда не НИ интересува историческия опит и опита на другите. Та нима не знаем колко важно за победителя във военните битки е да не допусне противникът да го изненада, или какво е огромното значение на „изненадващия първи удар” за крайната победа. А спомняте ли си как един пенсионер, бивш учител по физика, се подготви да посрещне посред нощ "неканени гости". Не сме забравили и за резултата – пукотевици, фойерверки, откъснати ръце на престъпника и ... селото миряса. Но затова пък обществото беше наказано да изплаща на крадеца инвалидна пенсия, а услужливите национални медии(добрите ученици) порицаха дядото - своя учител.
ЧЕТВЪРТОТО, изпитано в ежедневието противодействие на битовата престъпност е предварително създаване на индивидуални препятствия пред престъпниците (огради, охранителни камери за наблюдение, кучета, блиндирани врати, преградни решетки, заключващи устройства, СОТ, каси за ценности и пари и т.н.). Известно е че пред престъпника няма непреодолими препятствия, но светът не е престанал да ги създава и успява да отклони случайно полакомилите се за чуждото, както и по големия брой от опитните пресметливи престъпници, които предварително преценяват какво ще им коства и струва ли си нападението над конкретната им потенциална жертва.
Общественият феномен – страхът
Най ефективните мерки за противодействие на престъпността са онези, които предизвикват възпиращ страх у престъпниците. Страхът е основен регулатор за възстановяване устойчивото функциониране на трайно разстроените социални системи.
Най висшата форма е страхът от Бога. За силно развитите социални общности, живеещи по божите закони , възпиращ страх у отделния индивид предизвиква евентуалната негативна оценка, която може да се създаде сред обществото за неговите морални качества(както се казва "да му излезе име, че е престъпник" ). В България страхът от нарушение на моралните ценности е изолирано изключение и практически не съществува, а за моралния обществен феномен на страха могат да мислят само религиозните водачи и философите-утописти.
В „белите страни” възпиращия страх е страхът от Закона - у нас този страх вече го няма. А как да се възвърне в българското общество? - нека му мислят „умниците реформатори”, наричащи себе си демократи, на които дължим разграждането на моралните ценности.
Затова пък страхът от загубата на придобивките от престъпна дейност може да се превърне в мощно възпиращо средство за престъпниците в РБългария, характеризиращи се с изродени морални качества, неграмотност, арогантност и хищническа жестокост, но за целта трябва да се стигне до края – престъпниците да бъдат разорени и доведени до онова начално състояни, от което са започнали да се облагодетелстват от престъпната си дейност. Положителна стъпка в тази посока е новия закон за отнемане на незаконно придобито имущество, но този закон няма да повлияе на битовата престъпност- той ще удари само някои вече много забогатели престъпници.
Неоспоримо успешно решение за противодействие на битовата престъпност е категоричното обществено презрение и масов бойкот. Заграбеното, като правило, се реализира на българска територия. Нека перифразираме призива на един Министър председател за неутрализиране на мошениците-спекуланти в началото на „прехода”: „за бога братя не купувайте!”. Бихме добавили: не купувайте от престъпниците и не ставайте редовни клиенти на онези от тях, които легализират ограбеното чрез нормален бизнес. Не приемайте доброволно с откраднатото от ВАС, престъпниците да продължават да Ви грабят, но вече по законите на пазарната икономика.
Димитър Ганчовски
dganchovski.blogspot.com
Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
Всички знаем поговорките „след като се обърне каруцата - пътища много” или „след дъжд – качулка”. А защо да не помислим как да се предпазим от битовите престъпления, преди да ни се случат? Много са общоизвестните подходи, но много малко от тях НИЕ прилагаме. Изглежда не НИ интересува историческия опит и опита на другите. Та нима не знаем колко важно за победителя във военните битки е да не допусне противникът да го изненада, или какво е огромното значение на „изненадващия първи удар” за крайната победа. А спомняте ли си как един пенсионер, бивш учител по физика, се подготви да посрещне посред нощ "неканени гости". Не сме забравили и за резултата – пукотевици, фойерверки, откъснати ръце на престъпника и ... селото миряса. Но затова пък обществото беше наказано да изплаща на крадеца инвалидна пенсия, а услужливите национални медии(добрите ученици) порицаха дядото - своя учител.
ЧЕТВЪРТОТО, изпитано в ежедневието противодействие на битовата престъпност е предварително създаване на индивидуални препятствия пред престъпниците (огради, охранителни камери за наблюдение, кучета, блиндирани врати, преградни решетки, заключващи устройства, СОТ, каси за ценности и пари и т.н.). Известно е че пред престъпника няма непреодолими препятствия, но светът не е престанал да ги създава и успява да отклони случайно полакомилите се за чуждото, както и по големия брой от опитните пресметливи престъпници, които предварително преценяват какво ще им коства и струва ли си нападението над конкретната им потенциална жертва.
Общественият феномен – страхът
Най ефективните мерки за противодействие на престъпността са онези, които предизвикват възпиращ страх у престъпниците. Страхът е основен регулатор за възстановяване устойчивото функциониране на трайно разстроените социални системи.
Най висшата форма е страхът от Бога. За силно развитите социални общности, живеещи по божите закони , възпиращ страх у отделния индивид предизвиква евентуалната негативна оценка, която може да се създаде сред обществото за неговите морални качества(както се казва "да му излезе име, че е престъпник" ). В България страхът от нарушение на моралните ценности е изолирано изключение и практически не съществува, а за моралния обществен феномен на страха могат да мислят само религиозните водачи и философите-утописти.
В „белите страни” възпиращия страх е страхът от Закона - у нас този страх вече го няма. А как да се възвърне в българското общество? - нека му мислят „умниците реформатори”, наричащи себе си демократи, на които дължим разграждането на моралните ценности.
Затова пък страхът от загубата на придобивките от престъпна дейност може да се превърне в мощно възпиращо средство за престъпниците в РБългария, характеризиращи се с изродени морални качества, неграмотност, арогантност и хищническа жестокост, но за целта трябва да се стигне до края – престъпниците да бъдат разорени и доведени до онова начално състояни, от което са започнали да се облагодетелстват от престъпната си дейност. Положителна стъпка в тази посока е новия закон за отнемане на незаконно придобито имущество, но този закон няма да повлияе на битовата престъпност- той ще удари само някои вече много забогатели престъпници.
Неоспоримо успешно решение за противодействие на битовата престъпност е категоричното обществено презрение и масов бойкот. Заграбеното, като правило, се реализира на българска територия. Нека перифразираме призива на един Министър председател за неутрализиране на мошениците-спекуланти в началото на „прехода”: „за бога братя не купувайте!”. Бихме добавили: не купувайте от престъпниците и не ставайте редовни клиенти на онези от тях, които легализират ограбеното чрез нормален бизнес. Не приемайте доброволно с откраднатото от ВАС, престъпниците да продължават да Ви грабят, но вече по законите на пазарната икономика.
Димитър Ганчовски
dganchovski.blogspot.com
Коментари
Публикуване на коментар