Европейската комисия ще предложи днес засилване правомощията на финансовите регулатори, за да се справят по-бързо със спасяването на закъсали банки и то с механизъм, в който акционерите, а не данъкоплатците, ще носят отговорност и ще дават помощни кредити.
Това е крачка към създаването на банков съюз в еврозоната, за какъвто Европейската централна банка настоява като средство за гарантиране бъдещето на единната валута. Дори да бъде одобрено обаче предложението на Брюксел, то ще се задейства чак през 2014г. - твърде късно, за да помогне на Испания, която е на ръба на това да поиска помощ от европейските антикризисни фондове.
Предложението предвижда по-тясна координация между държавите и правомощия да се принуждават акционерите на закъсали банки да поемат голяма част от загубите с цел да се избегне повторение на хаоса, последвал рухването през 2008г. на американската инвестиционна банка Lehman Brothers.
Проектът, заемащ 156 страници, с който разполага Reuters, предлага на банковите регулатори да се дадат права да действат така, че да не се налага изпаднали в капиталова неадекватност институции да бъдат спасявани с пари ва данъкоплатците.
Една по-тясна връзка между различните режими за обявяване в несъстоятелност, фалит и ликвидация, действащи в ЕС, би могла да бъде зародиш на единна схема за затваряне или спасяване на части от потъваща банка. Това е съществен елемент и от настояванията на управителя на ЕЦБ Марио Драги.
Така трябва да се стигне до общ за Европейския съюз режим за обявяване в несъстоятелност на банки. В него ще се описва ясно как държавите трябва да се подготвят за рухването на банка, как да събират парите чрез годишна такса за банковата система и как те средствата ще се използват за отпускане на спешни кредити или гаранции за изпадналите в затруднение.
Планът на Драги от три основни принципа предвижда:
- централен надзор над банките
- фонд за свиване на бизнеса или ликвидиране на големи кредитори
- общоевропейски гаранционен депозит.
Предвижда се принципите да действат за еврозоната, но няма как те да не засегнат и другите държави в Европейския съюз.
Но има и доста препятствия за преодоляване.
"Усилията на всички сега са насочени към настоящата криза. Не съм сигурен, че можем да си позволим лукса да мислим за постоянна рамка, докато къщата гори", коментира Никола Мерон от брюкселския институт Bruegel.
Германия отказва да се включи в единна европейска схема, която би я принудила да плаща разходите за рухването на банка вдруга държава. Великобритания, където финансовият сектор заема почти 10% от икономиката, ожесточено се съпротивлява срещу всеки опит Брюксел да наложи контрол над финансовите услуги в ЕС.
Това е крачка към създаването на банков съюз в еврозоната, за какъвто Европейската централна банка настоява като средство за гарантиране бъдещето на единната валута. Дори да бъде одобрено обаче предложението на Брюксел, то ще се задейства чак през 2014г. - твърде късно, за да помогне на Испания, която е на ръба на това да поиска помощ от европейските антикризисни фондове.
Предложението предвижда по-тясна координация между държавите и правомощия да се принуждават акционерите на закъсали банки да поемат голяма част от загубите с цел да се избегне повторение на хаоса, последвал рухването през 2008г. на американската инвестиционна банка Lehman Brothers.
Проектът, заемащ 156 страници, с който разполага Reuters, предлага на банковите регулатори да се дадат права да действат така, че да не се налага изпаднали в капиталова неадекватност институции да бъдат спасявани с пари ва данъкоплатците.
Една по-тясна връзка между различните режими за обявяване в несъстоятелност, фалит и ликвидация, действащи в ЕС, би могла да бъде зародиш на единна схема за затваряне или спасяване на части от потъваща банка. Това е съществен елемент и от настояванията на управителя на ЕЦБ Марио Драги.
Така трябва да се стигне до общ за Европейския съюз режим за обявяване в несъстоятелност на банки. В него ще се описва ясно как държавите трябва да се подготвят за рухването на банка, как да събират парите чрез годишна такса за банковата система и как те средствата ще се използват за отпускане на спешни кредити или гаранции за изпадналите в затруднение.
Планът на Драги от три основни принципа предвижда:
- централен надзор над банките
- фонд за свиване на бизнеса или ликвидиране на големи кредитори
- общоевропейски гаранционен депозит.
Предвижда се принципите да действат за еврозоната, но няма как те да не засегнат и другите държави в Европейския съюз.
Но има и доста препятствия за преодоляване.
"Усилията на всички сега са насочени към настоящата криза. Не съм сигурен, че можем да си позволим лукса да мислим за постоянна рамка, докато къщата гори", коментира Никола Мерон от брюкселския институт Bruegel.
Германия отказва да се включи в единна европейска схема, която би я принудила да плаща разходите за рухването на банка вдруга държава. Великобритания, където финансовият сектор заема почти 10% от икономиката, ожесточено се съпротивлява срещу всеки опит Брюксел да наложи контрол над финансовите услуги в ЕС.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар