При земетресение първата реакция на 58 на сто от хората е да напуснат сградата.
Това показва изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
Тези хора са главно мъже, нискообразовани хора и живеещи в малките населени места.
40% пък биха избрали да останат на безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът.
Този отговор дават предимно жени, високообразованите, най-възрастните и жителите на големите градове и областните центрове.
Само 9 на сто от участвалите в изследването посочват, че не знаят какво да правят в подобна ситуация. Сред неинформираните преобладават бедни и нискообразовани хора, роми, но и жители на столицата.
Изследването на НЦИОМ е започнало ден след земетресението с магнитуд 5.8 по скалата на Рихтер, което разтресе България на 22 май.
7 на сто от интервюираните смятат да предприемат и други действия – да помогнат на роднини, да вземат най-необходимото или да изключат тока в жилището си.
Всеки десети българин не знае откъде да се информира за развитието на ситуацията в случай на земетресение. Това са най-често нискообразованите и бедни хора, както и представители на етническите малцинства.
Най-често запитаните не знаят към коя институция да се обърнат при такава ситуация.
26 на сто признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7 процента заявяват, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.
Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение.
За 46 на сто от запитаните основните източници на информация при земетресение са телевизиите. От тях предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите.
Радиата са източник на информация за 46 на сто от анкетираните. Това са предимно хората на възраст между 50 и 59 години, както и жителите на големите градове.
14% пък посочват, че предпочитат да се информират от интернет. В тази група са предимно хората на възраст под 50 години, високообразованите и заможните.
За 7 на сто основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати.
Има хора, които са склонни да се предоверяват на неофициални и непроверени източници на информация, което крие пък риск от разпространяване на слухове, преминаване към неадекватни действия и създаване на паника сред населението, отчитат социолозите.
Източник dnes.bg
Това показва изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
Тези хора са главно мъже, нискообразовани хора и живеещи в малките населени места.
40% пък биха избрали да останат на безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът.
Този отговор дават предимно жени, високообразованите, най-възрастните и жителите на големите градове и областните центрове.
Само 9 на сто от участвалите в изследването посочват, че не знаят какво да правят в подобна ситуация. Сред неинформираните преобладават бедни и нискообразовани хора, роми, но и жители на столицата.
Изследването на НЦИОМ е започнало ден след земетресението с магнитуд 5.8 по скалата на Рихтер, което разтресе България на 22 май.
7 на сто от интервюираните смятат да предприемат и други действия – да помогнат на роднини, да вземат най-необходимото или да изключат тока в жилището си.
Всеки десети българин не знае откъде да се информира за развитието на ситуацията в случай на земетресение. Това са най-често нискообразованите и бедни хора, както и представители на етническите малцинства.
Най-често запитаните не знаят към коя институция да се обърнат при такава ситуация.
26 на сто признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7 процента заявяват, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.
Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение.
За 46 на сто от запитаните основните източници на информация при земетресение са телевизиите. От тях предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите.
Радиата са източник на информация за 46 на сто от анкетираните. Това са предимно хората на възраст между 50 и 59 години, както и жителите на големите градове.
14% пък посочват, че предпочитат да се информират от интернет. В тази група са предимно хората на възраст под 50 години, високообразованите и заможните.
За 7 на сто основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати.
Има хора, които са склонни да се предоверяват на неофициални и непроверени източници на информация, което крие пък риск от разпространяване на слухове, преминаване към неадекватни действия и създаване на паника сред населението, отчитат социолозите.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар