В дискусиите за евентуалното разпадане на еврозоната се допуска, че Гърция и другите държави с финансови проблеми трябва да напуснат валутната общност. Има обаче алтернатива на тази конвенционална мъдрост.
Истинските проблеми на еврозоната вероятно ще бъдат решени, ако Германия и някои други по-богати икономики излязат от нея, пише Time.
Аргументът в подкрепа на излизането на икономически по-слабите държави е, че те ще могат да избегнат наложените от Германия фискални ограничения. Те ще имат възможност да обезценят националните си валути, което да направи икономиките им по-конкурентоспособни.
Този процес разбира се би довел до неизпълнение на деноминираните в евро дългове на напусналите еврозоната държави, но това би била цената на тяхната свобода. По-състоятелните икономики пък се очаква за изградят една по-малка, но и по-стабилна еврозона.
Проблемът с този сценарий е, че той се основава на няколко големи заблуди, а именно че главоболията на по-слабите икономики се дължат на високите бюджетни дефицити и дългове. Друг мит е, че ако бюджетите им са балансирани и дългът се управлява, тези страни ще могат да изплащат лихвите по облигациите си и не би трябвало да претърпят големи загуби.
В действителност обаче не дългът е проблемът на европейските държави, а високите разходи за труд. Кредитният бум в последното десетилетие позволи тези разходи да нараснат изключително бързо в страните, чийто износ беше по-макло конкурентоспособен.
От 2000 до 2007 г. по-високите разходи за труд намалиха с от 10% до 20% конкурентоспособността на Италия и Испания. С всичките икономически мерки и фискални ограничения оттогава досега двете страни са подобрили конкурентоспособността си със само няколко процентни пункта.
Тези страни никога няма да бъдат в състояние да се конкурират икономически, ако не понижат разходите си за труд. Политически обаче е изключително трудно да накараш заетите да приемат съкращение на заплатите от порядъка на 10-20%.
Е, има един начин: да накараш по-слабите държави да девалвират националните си валути. Това е много по-лесно да се приеме от населението, отколкото политиката на намаление на възнагражденията.
Това обаче не трябва да се случва. В момента, в който хората разберат за подготвяно напускане на еврозоната и девалвация, те биха изтеглили спестяванията си и биха ги вложили в държава, която е останала във валутната общност.
Освен това остават и дълговете, деноминирани в евро, които трябва да бъдат изплащани. Така резултатът ще бъде изтичане на капитали и по-високи разходи за лихви, пише още Time.
Източник dnes.bg
Истинските проблеми на еврозоната вероятно ще бъдат решени, ако Германия и някои други по-богати икономики излязат от нея, пише Time.
Аргументът в подкрепа на излизането на икономически по-слабите държави е, че те ще могат да избегнат наложените от Германия фискални ограничения. Те ще имат възможност да обезценят националните си валути, което да направи икономиките им по-конкурентоспособни.
Този процес разбира се би довел до неизпълнение на деноминираните в евро дългове на напусналите еврозоната държави, но това би била цената на тяхната свобода. По-състоятелните икономики пък се очаква за изградят една по-малка, но и по-стабилна еврозона.
Проблемът с този сценарий е, че той се основава на няколко големи заблуди, а именно че главоболията на по-слабите икономики се дължат на високите бюджетни дефицити и дългове. Друг мит е, че ако бюджетите им са балансирани и дългът се управлява, тези страни ще могат да изплащат лихвите по облигациите си и не би трябвало да претърпят големи загуби.
В действителност обаче не дългът е проблемът на европейските държави, а високите разходи за труд. Кредитният бум в последното десетилетие позволи тези разходи да нараснат изключително бързо в страните, чийто износ беше по-макло конкурентоспособен.
От 2000 до 2007 г. по-високите разходи за труд намалиха с от 10% до 20% конкурентоспособността на Италия и Испания. С всичките икономически мерки и фискални ограничения оттогава досега двете страни са подобрили конкурентоспособността си със само няколко процентни пункта.
Тези страни никога няма да бъдат в състояние да се конкурират икономически, ако не понижат разходите си за труд. Политически обаче е изключително трудно да накараш заетите да приемат съкращение на заплатите от порядъка на 10-20%.
Е, има един начин: да накараш по-слабите държави да девалвират националните си валути. Това е много по-лесно да се приеме от населението, отколкото политиката на намаление на възнагражденията.
Това обаче не трябва да се случва. В момента, в който хората разберат за подготвяно напускане на еврозоната и девалвация, те биха изтеглили спестяванията си и биха ги вложили в държава, която е останала във валутната общност.
Освен това остават и дълговете, деноминирани в евро, които трябва да бъдат изплащани. Така резултатът ще бъде изтичане на капитали и по-високи разходи за лихви, пише още Time.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар