Причина за липсващото досега обяснение може би е това, че учените престанаха да си поставят този въпрос. Към малцината икономисти, които не се страхуват от големите отговори, спада Дарон Аджемоглу, професор в Масачузетския технологически институт. Двамата с харвардския политолог Джеймс Робинсън развиват една извънредно интересна обща теория за причините за разпределението на бедността и богатството в света.
Относно факторите на благосъстоянието съществува почти единодушие сред специалистите. От решаващо значение е наличието на функциониращи институции - независима съдебна система, не прекалено корумпирана администрация, стабилно правителство, училища, в които децата наистина научават нещо. Така се създава атмосфера, която благоприятства натрупването на знание, капитал и граждански добродетели.
Пионерът Англия
Защо обаче има страни, които в продължение на векове поддържат тази комбинация от фактори, напр. Швейцария, докато други систематично се провалят в усилията си да достигнат това равнище?
Според Аджемоглу и Робинсън до времето на Индустриалната революция благосъстоянието между държавите е било разпределено сравнително равномерно. Или казано по друг начин - всички са били сходно бедни. Нещата започват да се променят около средата на 18 век първо в Англия, а след това и в останала Европа. Защо тъкмо Англия? - Защото там най-напред се проявяват малките институционни различия, оформили се в течение на векове - процес, който двамата автори сравняват с генните мутации в природата.
Причините за пионерската роля на Англия в Индустриалната революция се коренят във вековете. Докато например във велики сили като Испания презморската търговия е била монопол на короната, то в Англия тя се е въртяла от частни търговци. Тази независима търговска прослойка натрупва постепенно огромно богатство, което й позволява да започне да финансира важни обновления като парната машина или железниците. В Испания липсва такава прослойка, а аристокрацията не е заинтересувана чрез подобни капиталовложения и иновации да застраши привилегированото си положение.
А защо бедността в Африка е вездесъща? Авторите виждат причината в малките различия, изкристализирали по време на колонизацията: в районите с умерен климат много европейци се заселват в колониите - и се разбунтуват, когато наместниците на колониалните сили се опитват да ги експлоатират прекалено нагло. Така се раждат, например, САЩ.
В омагьосан кръг
В тропическите колонии обаче се установява само един малък елит от европейски заселници-колонизатори, които поробват туземното население. В тях никога не възникват независими институции, благоприятстващи постъпателното развитие на нациите. Нещата не се промениха особено и след деколонизацията: в повечето случаи белият експлоататорски елит просто бе сменен от местни чернокожи експлоататори. Разкъсването на този омагьосан кръг е трудно, но не и невъзможно - Южна Корея и Ботсвана са два примера, които ни дават Аджемоглу и Робинсън.
Интересно е също всичко онова, което двамата автори отхвърлят като причини за бездната между богати и бедни: нито раса, религия или култура, нито пък географски фактори, като достъп до море или природни богатства.
Много от аргументите на двамата американски учени са известни от години. Новото е начинът, по който Аджемоглу и Робинсън са обединили идеите си в една завладяваща и като четиво обща теория за разпределението на богатството и бедността сред народите.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар