Преглед на печата на 14 януари 2013 година
Сумата ще набъбне, тъй като в справката не са включени парите за реклама на най-щедрата програма - за развитие на селските райони, подопечна на земеделското министерство. Това е най-крупната сума, раздадена в рамките на една година от 2009 г., показва сравнението на данните. През 2012 г. за този род дейност са похарчени 8,5 млн. лв. Щедрото финансиране на медиите рискува да ги постави в деликатно положение спрямо управляващите от ГЕРБ в година, когато се провеждат оспорвани парламентарни избори.
"ГЕРБ трябва да даде доказателства, че изборите ще са честни", казва в интервю за "Сега" заместник-председателят на ДПС Алиосман Имамов. Според него ГЕРБ би могъл да създаде такава политическа ситуация, при която след изборите България да има експертно правителство, да даде ясни доказателства, че изборите няма да бъдат манипулирани и фалшифицирани. В момента няма такива доказателства. ДПС си поставя за цел на престоящите избори постигането най-малко на резултатите от последните парламентарни избори. "ДПС може да го направи, но ще бъдат необходими малко по-големи усилия. Ние имаме резерви в това отношение и те ще бъдат мобилизирани. Нашите намерения са да имаме свои кандидатски листи във всички избирателни райони на страната. Ще засилим активността си и в традиционните наши райони от гледна точка на това, че вероятно ще има политическа дейност от новопоявили се политически структури - имам предвид партията на Касим Дал и обстоятелството, че те биха могли да търсят коалиране с други политически партии", отбелязва Имамов.
"Колкото "да", толкова и "не" на референдума", е прогнозата на политолога Димитър Димитров. В интервю за "Труд" той посочва,че около милион и половина българи ще се произнесат "за" и "против" развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на втора ядрена централа. Като цяло българинът ще гласува на основата на невежеството, тъй като самият предмет на референдума не предполага някой да е компетентен да избере информирано решение. Ако на референдума има преобладаващо гласуване с "да", това не води до задължение за построяване на АЕЦ "Белене", но призивите проектът да бъде продължен ще получат допълнителна легитимност. Преобладаващо гласуване с "не" ще е изказване на недоверие към инициатирите на референдума.
Партия ГЕРБ запазва шанса си да спечели парламентарните избори, но разочарованите от управлението се увеличават и съотношението между положителните и отрицателните оценки е едно към две. Едва 2,9% от българите оценяват мандата като напълно успешен, а 25,4% са на мнение, че успехите на правителството са повече от неуспехите. 36,3% са на обратната позиция, а 26% оценяват управлението като напълно провалено. Това показват данните на национално представително проучване на "Сова Харис" по поръчка на "Преса". 26,3% би спечелила партия ГЕРБ, ако изборите са днес. За БСП биха дали гласа си 21%. За ДПС 5,5% и за Движение "България на гражданите" - 5,2%. Под летвата от 4 на сто за влизане в парламента остават "Атака", ДСБ, СДС и ВМРО-БНД.
Пет часа караници кой да избира патриарха, пише под глава "Труд". В цялата страна вчера епархиите избираха тайно делегати, които да гласуват за патриарх. В повечето градове номинациите бяха утвърдени за няколко часа, но в Сливен и София дебатите продължиха повече от пет часа, тъй като свещеници и миряни спориха за предложените имена. 80 епархийски избиратели ще решат кой да бъде следващият патриарх. 33 архиереи участват в избора по право, както и по един представител на Троянския, Рилския и Бачковския манастир и на двете семинарии, по един монах и една монахиня от всяка епархия.
"Църковен вот с партийни хватки", коментира "Стандарт". Изборът на наследник на патриарх Максим се превръща в нещо не много по-различно от едни парламентарни или президентски избори. С лобита, интриги, удари под кръста и купуване на гласове. С много нерви, разходи на средства и най-вече с куп неразбории от чисто църковно правно естество. Много въпросителни предизвиква самият ред на избора на делегатите. Да оставим настрана, че често на епархийските избиратели им се предлагат имена на миряни, които са им съвършено непознати. Но щом тъй е казал дядо владика, тъй да бъде, е най-честата реакция. Защо тогава обаче е цялата тази сложна многостепенна процедура за избор на патриарх, по-сложна и от начина, по който се избира президент на САЩ? Нека пазителите на българската православна традиция да не се сърдят, но църквата не е парламент. И няма нищо общо с демокрацията. Тя си е средновековна институция със строго изградена йерархия и вътрешна дисциплина.
"И владишкото богатство - на светло", коментира "Труд". Кампанията, доколкото такава има при църковни избори, ще бъде кална, гласува се под натиск и със заплахи. Атаките към кандидатите ще задминат компроматните войни, които сме гледали при политически избори. От това ще пострада не само всеки номиниран за патриаршеското було, но и цялата църква. Затова би било разумно тримата, определени за достойни от Светия синод, да се подготвят. Всеки кандидат да избере начин да извади сам на показ греховете си, за да обезсърчи противниците. Кандидатите да се изповядат по финансовите въпроси. Задължително е всеки да обяви имотите и спестяванията си, както и произхода на доходите си. За избирателите ще е интересно да чуят още дали владиците членуват в тайни общества - масони, архонти. Особено интересни са връзките им с разни фондации, зад които са прикрити партийни страсти или интереси на чужди държави.
"Посегнат ли на розата, ще има ново Априлско въстание", коментира "24 часа". Такава е и реакцията на хората от Карлово и Казанлък, щом разбраха, че в Европейската комисия обмисляли да ограничат упротребата на розово масло и лавандула в парфюмерията и козметиката, защото някои техни съставки причиняват алергия. На България се пада 40% от световния дял в производството на розово масло, а през 2012 г. изпревари лидера Франция по производство на лавандула. Страната ни изнася над 90% от своето производство. Ако се стигне да забрана по европейска линия, тя ще удари пазарите на България извън ЕС. Как да се спасява България? Като даде категоричен отпор, и то още сега. Няма смисъл да чакаме решението на еврокомисарите, пък после да се вдигаме на защита. Още сега трябва да заявим на Брюксел, че бъдеща забрана или свиване на дела на розовото масло в производството на парфюми и козметика обричат на глад десетки хиляди българи.
"Властта ще харчи по 90 млн. лв. на ден", изчислява икономистът Красен Станчев. В интервю за "Преса" той посочва, че предизборната кампания на ГЕРБ през 2009 г. можеше да се тълкува като ограничаване на правителствените разходи и въвеждане на ред в здравеопазването, пенсионното дело, образованието и държавните поръчки и проекти. В навечерието на 2013 г. резултатът е следният: разходите са рекордни на година като абсолютна сума. Въвеждат се нови данъци. Почти 60% от плащанията на държавния пенсионен фонд се покриват от данъкоплатците, но дефицитите се възпроизвеждат и увеличават. В образованието освен рейтинга на университетите, изглежда, не се случи нищо разумно, а разширяването на ролята на държавата и общините в предучилищните и началнообразователните заведения е просто вредно. Държавните проекти са с неясна ефективност. Най-вреден е проектът АЕЦ "Белене". Правителството продължава работата по него, макар да твърди обратното. Загубите засега са поне 1 млрд. лв. и вероятно ще се окажат два пъти повече. Правителството в желанието си да намери 90-100 млн. лв. за увеличаване на пенсиите не съкращава своите разходи. През тази година управляващите ще харчат 90 млн. лв. на ден.
"България в ЕС е като стар москвич по нов аутобан", коментира "Сега" публикувания преди дни The CatchUp Index - Индексът на настигането/догонването. Той показва сближават ли се"нова" и "стара" Европа. Изследването оценява 35 държави по 47 показателя в 4 категории - икономическо развитие, качество на живот, управление и демокрация. България - с малки изключения, е последна в целия ЕС. И се тътри на 29-о място от 35 възможни. Кризата е ударила всички в Европа, но България е единствената от десетте източноевропейски членки, която е влошила представянето си спрямо миналогодишния The CatchUp Index. Най-големите провали на страната ни са в: качество на здравеопазването - 34 място, енергийна ефективност - 34 място, свобода на медиите – 30 място. Усещането за корупция, както може да се предположи, е силно у българите. Но още по-болезнено е усещането ни за нулев контрол над корупцията. Индексът на настигането ясно показва, че в сравнение с другите европейци произвеждаме по-малко - колкото и да не ни се вярва, и потребяваме по-малко - което си го знаем и без статистики.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар