Подобно твърдение би било музика за ухото на хора като Хитлер, Сталин и цяла кохорта брутални диктатори от 20 век.
Но повечето от обикновените хора биха се стреснали от подобна констатация, защото поставя под въпрос самите устои на демокрацията.
Според тях демократичният процес разчита на предположението, че мнозинството от гражданите е способно да припознае най-добрия политически кандидат или политически проект и да му делегира съответната власт.
Но според последни проучвания на екипа на проф. Дейвид Дънинг, психолог от Корнуелския университет, некомпетентните хора много трудно могат да съдят за компетентността на другите и за качеството на техните проекти.
Например когато става дума за данъчна реформа, много трудно е за мнозинството да открие истинските експерти сред кандидатите. Обикновеният гласоподавател не разполага с професионалния капацитет за това и залита по популистки предложения.
Демократичният процес наистина предлага голям избор, но не произвежда най-добрия резултат в лицето на народните избраници.
Дънинг и екипът му доказали, че когато човек има възможност да избира, той често греши, независимо дали става дума за най-смешната шега, за най-правилното изписване на думи или за най-добри шахматни ходове.
Но избиращите винаги си дават самооценка "над средното" ниво, дори и при най-грешни отговори.
"Хората са толкова нехайни за чуждите способности, колкото и за собствените си грешки. Ние сме не само некомпетентни, но и сме и най-лошите съдници за чуждата некомпетентност", твърди Дънинг.
По време на експериментите учените установили, че хората много по-често постигат единодушие относно това кой най-лошо се е представил, но много по-трудно разпознават най-добрите постижения.
Така че необразованият електорат е най-лошият съдник за блестящите кандидати и идеи.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар