Пропускане към основното съдържание

Българите работят най-дълго, но най-малко

Българите отдавна не спазват поговорката "Залудо работи, залудо не стой", показаха две европейски изследвания. По данни на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд и Евростат те работят най-дълго в ЕС, но произвеждат най-малко.

Основните причини за ниската производителност на труда у нас са фактът, че голямата част от работните места са в сектори с ниска добавена стойност, липсата на инвестиции от държавата и частния бизнес в модерни технологии, малкото квалифицирани кадри и лошата организация в компаниите.

Слабата производителност на българските работници - едва 41.5% от средната за ЕС, се отразява и на заплатите - 14 пъти по-малки в сравнение с Дания например. Докладът на европейската фондация затвърждава извода, че заетите в старите страни членки се трудят по-малко, но значително по-ефективно от тези в Централна и Източна Европа.

Около 60% от работещите българи са продавачи, шофьори, бармани, сервитьори, охранители, снабдители. В същото време намаляват тези, които произвеждат - оператори на машини, техници, монтажисти.
Според председателя на Института за пазарна икономика Красен Станчев причина за ниската производителност е прекалено голямата регулация на държавата в икономиката. "У нас е въпрос и на традиция да се работи по-малко. Често между дългия работен ден и производителността няма връзка, защото един работник може цял ден да се подпира на лопатата", смята и Светлозар Петров, управител на компания за подбор на кадри.

Източник dnevnik.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Коледни стихотворения за деца

Елхичке зелена, в гората родена, с дъх чуден на прясна смола и с тънички листи тъй нежни и чисти, на гости при нас си дошла. ............

Пожелания за имен ден

Честит имен ден! Ти знаеш,че малко мисля и много говоря. На днешния ден обаче мислих дълго-о и го измислих: Наздраве, да ти е живо и здраво името!

Имената на джуджетата на дядо Коледа

Счита се, че коледните помощници или повече известни като коледните джуджета на дядо Коледа , произхождат от скандинавските домашни гномчета, познати още от езическата епоха. Съществува поверие, че домашните гномчета пазят дома от злото и са услужливи към хората, които заслужават добро отношение, но към останалите те могат да бъдат изключително зли. В средата на ХIX век скандинавските писатели създават нов образ на познатите гноми - коледни елфи, които правят пакости, но имат добри сърца. Колкото по-популярен става празникът Коледа, толкова повече се пише за елфите и се описват като верни приятели на дядо Коледа.