 |
| Една от централните улици на Перник след земетресението |
Предстои комисия на местното кметство да обиколи селото, за да опише щетите, но опитите общината да отвори от половин час удрят на камък. Десетина души са се събрали пред сградата и се редуват в усилията с щанга да преодолеят металната входна врата. "Изкривила се е при земетресението", обяснява кметът Богдан Богданов, напъвайки на свой ред щангата.
В окото на труса (или там някъде)
Къщата на Стефка в Рударци е била сдъвкана от труса
Фотограф: Юлия Лазарова
Няколко възрастни жени, разговарящи пред къщата в едно цветно дворче, ни канят вътре да видим какво е станало. Домакинята, баба Митка, сочи едрия процеп, образуван между стената и тавана на спалнята, падналата мазилка и накрая леглото под пукнатината: "Ей тука спех и при първия трус излезох - сигурно щеше да ме утепа". Друга от жените ни води в дома си по-нагоре по улицата, за да ни покаже какво се е случило с него - едри диагонални пукнатини в стените и опадали мазилки. "Това не беше люлеене, стените скърцаха, все едно някой напъва", разказва тя.
Заради първоначалните информации, завъртени рано сутринта в медиите, хората са убедени, че епицентърът на земетръса е бил в Рударци, че при тях трусът е бил най-силен. Всъщност, според геофизическия институт на БАН е бил западно от Перник, в посока Радомир.
Недалеч старата едноетажна къща в двора на Васил, който е със съпругата си, двете си внучета и роднини, е станала на нищо - таванът е видимо отместен, трусовете са отворили дупки в него, както и големи цепнатини в тухлено-кирпичените стени. Семейството живее в съседната по-нова къща, а тази, по всичко личи е наследство от родителите. "Къщата просто вече не може да се използва", преценява Васил. Така че мебелировката, като ценен дървен шкаф от 1925 г., ще трябва да бъде изнесена, а къщата - срината. Гласът му трепва, само когато споменава, че сега тя е собственост на дъщеря му, която е във Франция - "но..." и махва с ръка.
Стефка, която живее през няколко улици, не е така овладяна. Жената не спира да плаче, докато ни показва щетите и хубавото витошко утро явно не може да разсее нощния й уплах, когато трусът в 3 сутринта е изгонил от леглото нея и мъжа й. Докато ни развежда сред пораженията – един вече очевидно опасен дом, се вайка как ще възстановят къщата и през сълзи казва, че "можеше да не сме живи сега".
"Четири валидола съм изсмукала досега, мента, глог и валериан - нищо не помага. Цялата вибрирам", обръща се тя към една от познатите си. У съседите дереджето е същото – срутени комини, разбичкани покриви, процепи в стените.
"По-малкото зло"
Музеят на миньора в Перник
Фотограф: Юлия Лазарова
По същото време в центъра на Перник суматохата се е съсредоточила пред общината, където е седалището на областният кризисен щаб, свикан сутринта. Дълги опашки от хора се редят, за да подадат молба за обезщетение - "в свободен текст, след като заснемете щетите и ги опишете в няколко изречения", повтаря търпеливо за поне 50-ти път един от служителите, натоварени със задачата да успокоят гражданите и да им обяснят, че не, няма да е фатално, ако не подадат молбата си тъкмо в този миг и не е проблем, че не носят нотариалните актове на пострадалите си домове.
Още на влизане в Перник прави впечатление, че обичайният военновременен стил на града с олющените фасади е подсилен от десетки рухнали комини по тротоарите. Видът на всички тези внезапно рухнали по земята покриви разколебава инстинктивното недоволство от "неудобния" час на земетресението - защо през нощта, а не през деня. Очевидно е, че ако вместо в три сутринта, то се бе случило по обяд например, пострадалите от летящите тухли и керемиди щяха да са много. А рекапитулацията от среднощния кошмар показва, че поне няма човешки жертви.
Няма пострадали деца дори в двата ромски блока срещу местния магазин "Билла", които така са грохнали при трусовете, че са станали необитаеми - "комисията на общината мина и каза, че не стават вече за живеене. Трябва да ни настанят някъде, ама как ще ни обезщетят – тук някои от нас бяха собственици на апартаментите", вайкат се доскорошните им обитатели. Децата от блоковете са налягали на одеяла в тревата около злополучните постройки.
Сред многобройните жилищни сгради са пострадали и няколко от символите на града. Покривът на музея на миньора е като след атентат, а часовникът му е спрял при труса (показва три и пет, защото е избързвал с пет минути, разказват местни жители). Черквата "Св. Иван Рилски" до общината, в която от няколко години се съхранява частица от мощите на светеца, се е нацепила отгоре - додолу а камбанарията е видимо опасна. Управата й е получила нареждане да не бие камбаната, за да не се срине. "Той Свети Иван си опази града", казва знеполският епископ Йоан, който също е в суматохата на площада.
Междувременно става ясно, че е рухнал и още един "комин" - една от охладителните кули в пернишката ТЕЦ, която обаче не се използва и няма да попречи на работата на централата.
Все още няма оценка какви са щетите в Перник и дали областният кризисен щаб ще може да покрие загубите на всички хора, казва кметът на града Росица Янакиева. А желаещите са много и вече няколко семейства са временно настанени от общината в импровизирани общежития като ... местния дом за деца. Сред онези, които не могат да се приберат вкъщи е и мъж на средна възраст, който моли общинските служители да се погрижат поне частично за къщата му, за да не се мокри от дъждовете през зейналите отвори.
Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, която е тук, за да направи оглед на една вече опасна училищна сграда, се опитва да внесе позитивизъм с паралела между снощното земетресение и онова в Италия през уикенда, което срина сгради и взе жертви. "Мисля, че имаме късмет и ни сполетя по-малкото зло", казва Павлова и обяснява, че по сила снощният трус е бил близо до онзи в Италия, но не е взел жертви.
Как ще се спи тая нощ...
В Перник роми от вече опасните сгради се настаниха на бивак в града с палатки, навеси и дори импровизирани юрти от клони и черги
Фотограф: Юлия Лазарова
Малко по-рано министърката е инспектирала в съпровод на журналисти стената на яз. Студена. Рано сутринта слух, че трусовете са предизвикали напукване на язовирната стена паникьоса част от перничани, които се изнесоха по-далеч от града. Опасност от скъсване на стената няма, показа проверката – според експертите тя била проектирана така, че да издържи на много по-силно земетресение от порядъка на 8 по Рихтер.
На километри от язовирната стена паниката явно е била далеч по-силна отколкото под самия язовир, в с. Студена. Последните къщи на селото, поникнали в поляните точно под язовирната стената, оказва се, не са били евакуирани.
Телефонът на Елена, която заедно със сина си обитава къщата, най-близо до стената, след трусовете се раззвънял и роднините й от Перник я стреснали: "Ама ти какво правиш още там". Евентуален разлив на огромния водоем би помел първо нейната къща. "Аз не съм страхлива, но това земетресение и стресът определено не ми се отразяват добре на сърдечно – съдовата система", казва тя. Освен това тя е информирана и знае, че в Италия вторият трус също беше унищожителен, така че е склонна да се съмнява в изявленията на учените от БАН, че вторичните трусове след днешното земетресение, ще са по-слаби - "и как ще се спи тази вечер ... "
На въпрос защо не прекара нощта някъде на разстояние, Елена поглежда над очилата си многозначително и казва: "Аз имам 7 кози". Казва, че не я е страх за нея толкова, колкото за животните й – сред тях и три кучета.
Научавайки, че сме журналисти, пита дали случайно нямаме контакт на една жена – екстрасенс, която по болките в тялото си предсказва земетресения - "гледах я преди време по някоя от медиите – твърди, че всяка част от тялото й отговаря на определена част от света". Елена си спомня, че точно преди 3 месеца въпросната жена обявила, че в тази част на България през май ще има земетресение. Естествено, никой не обърнал внимание.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар