Пропускане към основното съдържание

Честито Възкресение!

Възкресение Христово Великден
Възкресение Христово - Великден, е най-големият празник за православните християни, наричан още празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.


"Христос воскресе!" и "Воистина воскресе!" са думите, с които целият християнски свят се поздравява днес - на Великден.

Точно в полунощ в събота срещу неделя с камбанен звън храмовете в цялата страна отбелязаха празника. Рано сутринта в неделя се отслужва тържествена литургия. По традиция свещта, запалена на службата, се носи да догори вкъщи -така в дома символично се внася новата светлина.

Великден въплъщава основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещия Страшен съд.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.

Традицията повелява за Великден да се облече нова дреха. Празничната трапеза след 40-дневния пост включва яйца, козунак и печено агне. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.

По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.

На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело и е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

Според народните обичаи след общата трапеза момите отиват да се люлеят извън село, за да се предпазят от похищение на змейове и самодиви, както и от тежки болести. На този ден всеки може да си пожелае нещо. Ако го направи с открито сърце и държи монета в ръката си, желанието може да се сбъдне. На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка.

Източник dnevnik.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Коледни стихотворения за деца

Елхичке зелена, в гората родена, с дъх чуден на прясна смола и с тънички листи тъй нежни и чисти, на гости при нас си дошла. ............

Пожелания за имен ден

Честит имен ден! Ти знаеш,че малко мисля и много говоря. На днешния ден обаче мислих дълго-о и го измислих: Наздраве, да ти е живо и здраво името!

Имената на джуджетата на дядо Коледа

Счита се, че коледните помощници или повече известни като коледните джуджета на дядо Коледа , произхождат от скандинавските домашни гномчета, познати още от езическата епоха. Съществува поверие, че домашните гномчета пазят дома от злото и са услужливи към хората, които заслужават добро отношение, но към останалите те могат да бъдат изключително зли. В средата на ХIX век скандинавските писатели създават нов образ на познатите гноми - коледни елфи, които правят пакости, но имат добри сърца. Колкото по-популярен става празникът Коледа, толкова повече се пише за елфите и се описват като верни приятели на дядо Коледа.