Пропускане към основното съдържание

Кои правителства станаха жертва на кризата в Европа?

От разгара на световната финансова и икономическа криза и особено след избухването на европейското "дългово бедствие" редица правителства паднаха жертви на глобалната нестабилност. Заради невъзможността им да се справят с рекордната безработица, бюджетния дефицит и редица други политически и икономически проблеми много лидери бяха принудени да подадат оставка под нарастващия обществен натиск.

Гейр Хорде - Исландия
губи властта на 1 февруари 2009 г.

Банковата криза в Исландия беше нещо, което предвиди какво ще се случи с останалата част от континента и нейното правителство беше първото, което загуби властта вследствие на икономическия срив. Хорде, който беше премиер от 2006 г. обяви оставката на коалицията, която оглавяваше, след седмици наред протести. Той беше наследен от Йохана Сигурдадотир – първата жена премиер и първият открито хомосексуален правителствен лидер в света. След няколко лоши години (през 2009 г. брутният вътрешен продукт се сви с 9.6%), изглежда ситуацията се подобрява, като тази година е предвиден ръст от 2.5 на сто. Освен това се очаква да се разрази разгорещен дебат за членство в Европейския съюз.

Иварс Годманис - Латвия
губи властта на 12 март 2009 г.

Годманис, който беше на власт едва по-малко от година, подаде оставката си пред президента в разгара на кървави улични протести, 50% безработица и свита с 10.5% икономика през последното тримесечие на 2008 г. Президентът Валдис Затлерс номинира за нов премиер бившият финансов министър Валдис Домбровскис. Финансовата криза намали приходите на латвийците с 19% според Международния валутен фонд (МВФ). Правителството трябваше да въведе бюджетни ограничения и данъчни увеличения, равняващи се на около 15% от БВП в замяна на помощ от МВФ. Тази година се очаква да бъде регистриран икономически ръст, но безработицата остава висока и все още има големи съмнения дали Латвия ще успее да влезе в еврозоната.

Ференц Дюрчани - Унгария
губи властта на 14 април 2009 г.

Дюрчани стана първият посткомунистически премиер, който беше преизбран през 2006 г., но възникнаха протести, след като изтекоха записи, в които той признава, че е лъгал за състоянието на държавните финанси, именно за да спечели изборите. Той не успя да въведе икономически реформи, социалистическият лидер подаде оставка, като определи себе си като "препятствие" пред усилията на страната да се възстанови от кризата. Унгарската икономика все още е в крехко състояние – безработицата нараства, пазарите са несигурни. Освен това се повяват опасения за демокрацията в страната, след като настоящият премиер Виктор Орбан прокара спорен медиен закон и противоречиви поправки в конституцията, които поставят под съмнение независимостта на централната банка.

Виктор Юшченко - Украйна
губи властта на 25 февруари 2010 г.

През 2005 г. Юшченко беше галеникът на глобалната демокрация благодарение на Оранжевата революция, след която той спечели властта. До 2009 г. заради влошаването на икономическата обстановка и нефункциониращата демокрация, Юшченко се превърна в лидера на най-малко харесваното демократично правителство в света с одобрение от едва 4%. На изборите през 2010 г. Юшченко беше на пето място, като спечели едва 5.5% от гласовете на избирателите, а бившият му опонент Виктор Янукович се върна обратно на президентския пост. Икономическата ситуация в Украйна продължава да е нестабилна, като ръстът се забави в края на миналата година, безработицата е около 8.5%, а бездомните стават все повече. Освен това много неправителствени организации твърдят, че Янукович на практика е изтрил демократичния напредък на страната чрез атаката срещу свободата на медиите, гражданското общество и арестите на министри от кабинета на Юшченко и Юлия Тимошенко, за които се предполага, че са политически мотивирани.

Гордън Браун - Великобритания
губи властта на 11 май 2010 г.

Браун пристигна на "Даунинг стрийт" 10 през 2007 г. след десет години, в които беше министър на финансите при Тони Блеър. Управлението му беше възпрепятствано от постоянно влошаващата се кредитна криза. Държавният дълг достигна 12% от БВП – колкото този на Гърция по това време, а до изборите през 2010 г. безработицата се удвои. На изборите лейбъристите загубиха 91 места и след петдневни задкулисни преговори Дейвид Камерън сформира коалиционно правителство с лидера на либералдемократите Ник Клег. При Камерън британската икономика продължи да се свива и принуди премиера да защити суровите икономии, които наложи. Все пак торите продължават да водят лейбъристите по популярност. Очаква се до няколко дни централната банка да обяви, че ще отпечата още милиарди лири.

Брайън Коуен - Ирландия
губи властта на 9 март 2011 г.

С рекордно нисък рейтинг заради начина, по който се опита да се справи с банковия срив в Ирландия, Коуен подаде оставка като лидер на партията "Фина фойл" през януари 2011 г., но остана на премиерския пост до изборите през март. Той обаче не успя да спаси партията, която е управлявала Ирландия през 60 от 80-те години на независимото ѝ съществуване. "Фина фойл" преживя най-тежкия провал в историята си. След суровите мерки за съкращаване на разходи на сегашното правителство на Енда Кени и след спасителен заем от ЕС и МВФ в размер на 86 милиарда евро през 2010 г., Ирландия изглежда е стъпила на крака. През 2011 г. по скорост на икономическия растеж тя изпреварваше Франция и Германия. За съжаление през 2012 г. се очаква ирландската икономика да нарасне само с 1.3% - много по-малко от предишните прогнози на правителството. Безработицата остава 14.2% и това е изкуствено занижена стойност, предвид многобройните млади ирландци, които търсят работа в чужбина.

Жозе Сократеш - Португалия
губи властта на 21 юни 2011 г.

С подобна криза като тази в Гърция и Ирландия Сократеш първо подаде оставка през март 2011 г., след като пет опозиционни партии отхвърлиха антикризисната му програма в парламента, която включваше бюджетни съкращения и данъчни увеличения. Това беше четвъртата серия антикризисни мерки, които премиерът се опита да прокара в замяна на спасителен пакет от 85 млрд. евро. Сократеш остана начело на преходното правителство до юни, когато социалистическата му партия беше победена от социалдемократическата партия на Педру Пасош Коелю. Португалия продължава да е в една от най-тежките рецесии, като се очаква икономиката й тази година да се свие с 3%, а безработицата да бъде 13.6%. Въпреки публичния дълг в размер от 105% от БВП Коелю твърди, че дългът е устойчив. "Няма да позволим това, което се случи в Гърция, да се случи тук", каза той.

Георгиос Папандреу - Гърция
губи властта на 10 ноември 2011 г.

Папандреу стана премиер през 2009 г. с обещанието, че помогне на затруднената икономика и ще изчисти имиджа на страната след серия корупционни скандали. Но след две години белязани от болезнени бюджетни съкращения, кървави граждански протести и унизителни спасителни пакети, Папандреу се оттегли. Последната му идея беше да проведе референдум за споразумението за финансовата помощ от ЕС и МВФ, което разгневи международните кредитори. Той беше заменен от Лукас Пападимос, бивш високопоставен служител в Европейската централна банка (ЕЦБ), ползващ се с подкрепата на Брюксел. Въпреки това за Пападимос е също толкова сложно да прокара законите за реформи, тъй като гръцкото правителство на националното единство и най-вече обществото стават изключително враждебно настроени. Тази седмица Папдимос и кабинетът му успяха да постигнат споразумение за нова серия бюджетни икономии, които включват 22% намаление на минималната работна заплата, в замяна на 130 милиарда евро кредит.

Силвио Берлускони - Италия
губи властта на 16 ноември 2011 г.

Заемал поста на министър-председател три пъти, Берлускони оцелява след серия от криминални и сексскандали, които биха свалили повечето политици. Италианският мачо в крайна сметка подаде оставка след като не успя да изпълни необходимите икономически реформи, предизвикали бунт в собствената му партия и разделение с основния коалиционен партньор. Президентът на Италия Джорджо Наполитано кани икономиста и бивш служител на Европейската комисия Марио Монти да състави експертно правителство след оставката на Берлускони. След като поема властта, Монти представя унищожителен пакет от антикризисни мерки, включващ сериозни увеличения на данъците. Реакцията на световните пазари е позитивна. Европейските лидери вероятно въздишат с облекчение от действията на Монти, след като сумите по италианския дълг по времето на Берлускони доближиха Гърция. Въпреки това успокоението на европейските лидери може да не продължи дълго, особено след като Монти непрестанно критикува Германия, обвинявайки я в глобална нетолерантност.

Хосе Луис Родригес Сапатеро - Испания
губи властта на 21 декември 2011 г.

Сапатеро, дошъл на власт през 2004 г., бе планирал да бъде премиер на Испания само два четиригодишни мандата. След попадането на държавата в най-лошата рецесия от 60 години насам премиерът е принуден да се оттегли, за да даде шанс на Социалистическата си партия да запази властта си. Въпреки това социалистите претърпяват най-голямото си изборно поражение, откакто Испания се връща към демокрацията. Консервативният политик Мариано Рахой печели властта и обещава големи икономически реформи. Той наследява безработица от 22.8 на сто и 8% бюджетен дефицит. Правителството му приема антикризисен пакет на стойност 16 млрд. евро през януари и планира да представи нов план за заетостта през следващия месец.

Емил Бок - Румъния
губи властта на 6 февруари 2012 г.

Румънската икономика всъщност отбелязва растеж през изминалата година, но не достатъчно, за да спаси управляващия от 2008 г. Бок, който подава оставка след почти едномесечни мащабни улични протести. Той въвежда 25% намаление на заплатите в държавния сектор и нови данъци върху продажбите, за да успее втората най-бедна държава в ЕС да се впише в критериите на МВФ за отпускане на заеми. Президентът на Румъния номинира началника на външното разузнаване Михай Разван Унгуряну за наследник на Бок. Предложеното от Унгуряну правителство, в което са сменени министрите на ключовите постове, е прието от румънския парламент. Изборите са насрочени за ноември, но съществува вероятност да бъдат отложени за следващото лято. Опозиционния Социалнолиберален алианс в момента води пред дясноцентриската коалиция на Бок и Унгуряну в проучванията на общественото мнение. Очаква се икономиката на Румъния да нарасне между 1.5 и 2% тази година, но ще и отнеме още дълго време, преди да достигне нивата отпреди кризата.

Ивета Радичова - Словакия
ще загуби властта след изборите на 10 март 2012 г.

Светът поглежда за кратко към Словакия през октомври 2011 г., когато парламентът на държавата гласува за увеличението на европейския спасителен фонд и излага на риск икономическата помощ за Гърция и Италия. Радичова заплашва да подаде оставка, ако вотът не мине, както се и случва. След силен натиск от ЕС парламентът приема разширяването на спасителния фонд два дни по-късно, но правителството на Радичова вече е свалено. Назначени са нови парламентарни избори за март, но без участието на Радичова, която бе първата жена премиер на Словакия. Очаква се лявата партия Смер, водена от предшественика на Радичова на премиерския пост Роберт Фицо да спечели с голяма преднина.

Източник dnevnik.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Коледни стихотворения за деца

Елхичке зелена, в гората родена, с дъх чуден на прясна смола и с тънички листи тъй нежни и чисти, на гости при нас си дошла. ............

Пожелания за имен ден

Честит имен ден! Ти знаеш,че малко мисля и много говоря. На днешния ден обаче мислих дълго-о и го измислих: Наздраве, да ти е живо и здраво името!

Имената на джуджетата на дядо Коледа

Счита се, че коледните помощници или повече известни като коледните джуджета на дядо Коледа , произхождат от скандинавските домашни гномчета, познати още от езическата епоха. Съществува поверие, че домашните гномчета пазят дома от злото и са услужливи към хората, които заслужават добро отношение, но към останалите те могат да бъдат изключително зли. В средата на ХIX век скандинавските писатели създават нов образ на познатите гноми - коледни елфи, които правят пакости, но имат добри сърца. Колкото по-популярен става празникът Коледа, толкова повече се пише за елфите и се описват като верни приятели на дядо Коледа.