Пропускане към основното съдържание

Парламентът ще променя законопроектът за публично-частното партньорство

Депутатите ще трябва да пренапишат почти изцяло подготвения от Министерството на финансите и одобрен от правителството законопроект за публично-частното партньорство.

Макар Народното събрание да прие законопроекта днес на първо четене със 75 гласа "за", 19 "против" и 22 "въздържал се", всички парламентарни сили, включително и управляващите, изтъкнаха, че той противоречи или не е ясно как се съгласува с най-различни действащи закони – близо 10. Дори не е ясно и кога точно ще влезе в сила законопроектът.

Един от най-спорните въпроси по време на дискусията беше текст, с който се променя законът за концесиите. Предвижда се сключени концесионни договори да могат да се изменят или допълват, включително по отношение на обекта на концесията, когато "поради непредвидени обстоятелства е станало необходимо възлагането на концесионера на допълнително строителство, което не е включено в концесионния договор, изменение на вида или обема на строителството, включено в концесионния договор, или възлагане управлението на допълнителни услуги от обществен интерес".

Това ще става, ако строителството или услугите не могат технически или икономически да се разделят от предмета на концесионния договор без значителни затруднения или въпреки че могат да се разделят, са необходими за изпълнението на концесията.

Така ще може да се увеличи предвиденото по концесия строителство с до 50 на сто от първоначално предвиденото.

Депутати от всички опозиционни групи заподозряха лобистки интереси в тези разпоредби.

Те попитаха какво означава "непредвидени обстоятелства" и посочиха, че на това основание изпълнителната власт ще може по свое усмотрение да реши дали да предоговори едва ли не всяка концесия за едно или друго строителство.

Лидерът на СДС Мартин Димитров свърза текста със строителството в Банско, където, макар концесионерът да твърди, че не е излязъл извън рамките на договора си, неправителственият сектор е на мнение, че строителството е многократно увеличено. Според него поправката ще даде възможност за узаконяване на това строителство (Очаквайте по-късно на dnevnik.bg повече мнения и подробности по темата).

Димчо Михалевски от левицата пък поиска да се запишат ясни процедури и условия, на които ще трябва да отговарят проектите за публично-частно партньорство, преди да се сключат договорите.

Законопроектът за публично-частното партньорство е "разбит" от критики в докладите на редица парламентарни комисии. Въпреки това звената предлагат проектът да се приеме на първо четене и да бъде преправян преди окончателното му приемане.

"Като цяло законопроектът не е съобразен с действащото законодателство, не съдържа разграничителен критерии в кои случаи ще се провежда публично-частно партньорство, обществена поръчка или концесия. Не е ясно какво е съотношението между процедурите по закона за публично-частното партньорство, обществените поръчки и за концесиите", се посочва в доклада на правната комисия, ръководена от зам.-председателят на групата на ГЕРБ Искра Фидосова.

Не било ясно какво е приложното поле на публично-частното партньорство и кога се прилагат тези процедури, а не концесиите или ЗОП. Отделни разпоредби изрично изключвали обществените поръчки от приложното поле на публично-частното партньорство, а в същото време процедурите по сключването, изпълнението, изменението и обжалването на партньорския договор са предвидени да се осъществяват по реда на Закона за обществените поръчки.

Не е ясно също така по каква процедура се избира частният партньор за сключване на договор. Необходимо е да се предвидят по-детайлни и ясни критерии при избор на частните партньори, за да не се създават предпоставки за заобикаляне на правилата в обществен интерес, отбелязва още комисията.

Компетентен орган при обжалването е Комисията за защита на конкуренцията, но не е уточнено дали актовете ще се обжалват пред Върховния административен съд.

Регионалната комисия, ръководена също от ГЕРБ, повтаря тези констатации и дори допълва нови.

Създава се противоречие и със Закона за културното наследство - законопроектът определя културното наследство като обект на ПЧП, а Законът за културното наследство забранява отдаването на концесия на културно наследство с категория "световно значение".

Това би довело на практика до възможност за заобикаляне на ограниченията, наложени от закона за културното наследство при отдаването на концесия на обект културно наследство, чрез прилагане
на процедурите на публично-частното партньорство, смята комисията.

Законопроектът създавал известно противоречие и със Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и Закона за държавните помощи. Предвижда се, че финансова подкрепа може да се предоставя и чрез учредяване на вещни права или предоставяне на частния партньор на имоти или части от тях, като в същото време изключва ограниченията и редът, предвиден в законите за държавната и общинската собственост.

"След като изключваме предвидения ред в законите за собствеността, то кой ред по кой закон ще се приложи за предоставяне на имотите", питат народните представители. Промени в съответните закони пък не са предвидени в законопроекта.

В преходните и заключителни разпоредби не е посочено кога законът влиза в сила и това означава, че той ще влезе в сила 3 дни след обнародването му в Държавен вестник. Същевременно е посочено, че чл. 12 влиза в сила от 1 януари 2014 г. - този член определя, че публично-частен проект се реализира само ако е включен в плана за действие, съответно в програмата за реализация на съответния общински план. От това следва, че и целият закон трябва да влезе в сила от 1 януари 2014 г., отбелязва комисията.

Източник dnevnik.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Коледни стихотворения за деца

Елхичке зелена, в гората родена, с дъх чуден на прясна смола и с тънички листи тъй нежни и чисти, на гости при нас си дошла. ............

Пожелания за имен ден

Честит имен ден! Ти знаеш,че малко мисля и много говоря. На днешния ден обаче мислих дълго-о и го измислих: Наздраве, да ти е живо и здраво името!

Имената на джуджетата на дядо Коледа

Счита се, че коледните помощници или повече известни като коледните джуджета на дядо Коледа , произхождат от скандинавските домашни гномчета, познати още от езическата епоха. Съществува поверие, че домашните гномчета пазят дома от злото и са услужливи към хората, които заслужават добро отношение, но към останалите те могат да бъдат изключително зли. В средата на ХIX век скандинавските писатели създават нов образ на познатите гноми - коледни елфи, които правят пакости, но имат добри сърца. Колкото по-популярен става празникът Коледа, толкова повече се пише за елфите и се описват като верни приятели на дядо Коледа.