Почти всяко пето българче до 14-годишна възраст е с дислексия, смята проф. д-р Ваня Матанова, председател на Българската асоциация по клинична и консултативна психология.
Единственото проучване по този въпрос у нас е правено в периода 1985–1989 година, затова тя мисли, че сега вероятно повече от 20% от децата под 14-годишна възраст страдат от подобен проблем.
Педиатрите не разпознават аутизма и дислексията, защото учат твърде малко за тях, казва проф. Матанова пред БТА. Здравноосигурителната каса пък не заплаща терапиите за деца с подобна психопатология.
Дислексията се изразява в трудност в придобиването на основни училищни умения като четене, смятане и писане.
Това разстройство може да се "улови" от родителите още когато детето е на 3-годишна възраст, тъй като малките не могат да се обличат и събличат сами, да връзват връзки на обувки, да се хранят сами.
Ако този момент е пропуснат, след време дислексията се проявява в училищна възраст – първокласникът вижда буквите, но не може да ги слее в цяла дума или вижда първата буква на дадена дума, но си измисля друга.
Зрението и говорът на детето по никакъв начин не са нарушени, а и интелектът му е напълно съхранен. Информацията стига до мозъка, но той не я обработва и възпроизвежда.
Когато се наложи детето да пише, се оказва, че не различава букви, близки по начин на изписване или близки по звучене.
При смятането децата с децата с дислексия не разбират как се изписват многоцифрени числа, нямат пространствена ориентация за геометрични задачи, не разбират словесни задачи, защото не могат да ги прочетат, не научават таблицата за умножение.
Невинаги неуменията в четене, смятане и писане се развиват с еднаква тежест.
Родителите трудно възприемат, че дете, което говори и се държи нормално, има такива проблеми, затова често го смятат за инатливо, глупаво или мързеливо.
За да се образова обаче, е необходимо да се използват по-специални методи за обучение.
Дислексията се овладява трудно, ако се диагностицира в късна възраст, каквито са повечето случаи, и това води до емоционални, социални и поведенчески проблеми у детето.
Източник dnes.bg
Единственото проучване по този въпрос у нас е правено в периода 1985–1989 година, затова тя мисли, че сега вероятно повече от 20% от децата под 14-годишна възраст страдат от подобен проблем.
Педиатрите не разпознават аутизма и дислексията, защото учат твърде малко за тях, казва проф. Матанова пред БТА. Здравноосигурителната каса пък не заплаща терапиите за деца с подобна психопатология.
Дислексията се изразява в трудност в придобиването на основни училищни умения като четене, смятане и писане.
Това разстройство може да се "улови" от родителите още когато детето е на 3-годишна възраст, тъй като малките не могат да се обличат и събличат сами, да връзват връзки на обувки, да се хранят сами.
Ако този момент е пропуснат, след време дислексията се проявява в училищна възраст – първокласникът вижда буквите, но не може да ги слее в цяла дума или вижда първата буква на дадена дума, но си измисля друга.
Зрението и говорът на детето по никакъв начин не са нарушени, а и интелектът му е напълно съхранен. Информацията стига до мозъка, но той не я обработва и възпроизвежда.
Когато се наложи детето да пише, се оказва, че не различава букви, близки по начин на изписване или близки по звучене.
При смятането децата с децата с дислексия не разбират как се изписват многоцифрени числа, нямат пространствена ориентация за геометрични задачи, не разбират словесни задачи, защото не могат да ги прочетат, не научават таблицата за умножение.
Невинаги неуменията в четене, смятане и писане се развиват с еднаква тежест.
Родителите трудно възприемат, че дете, което говори и се държи нормално, има такива проблеми, затова често го смятат за инатливо, глупаво или мързеливо.
За да се образова обаче, е необходимо да се използват по-специални методи за обучение.
Дислексията се овладява трудно, ако се диагностицира в късна възраст, каквито са повечето случаи, и това води до емоционални, социални и поведенчески проблеми у детето.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар