С гласувания през 2010 г. закон изрично беше уредено, че членове в ЦИК и в останалите изборни комисии имат парламентарно представените партии, като за такива се приемат тези, които са влезли в парламента и имат парламентарна група. На това определение не отговаряше РЗС на Яне Янев, чиято група се разпадна още в края на 2009 г. С напускането на Марио Тагарински партията му нямаше представител за президентските и местните избори през 2011 г. Сега изискването за парламентарна група отпада.
"Това е благодарност към новите ви партньори", възмути се Мая Манолова. Тя се обърна към изборния експерт Михаил Константинов, който присъства на заседанието на комисията, за да изчисли за сметка на коя партия ще бъде представителят на РЗС в ЦИК.
Председателят на комисията Искра Фидосова опонира, че ГЕРБ всъщност поправя една несправедливост, въведена през 2009 г.
ГЕРБ направи и друг жест към РЗС – като не забрани изрично в имената на предизборни коалиции да присъстват имена на хора. Такава забрана искаха от "Синята коалиция", които на местните избори през 2011 г. имаха проблем в Плевен, където се регистрира коалиция "За Зеленогорски". Кандидатът за кмет на десницата там беше Найден Зеленогорски, но той нямаше нищо общо с коалицията "За Зеленогорски".
Ако тази забрана беше приета, щеше да важи и за евентуалното име на коалицията между РЗС и Леберален алианс на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Сред обсъжданите за нея имена са "РЗС за Марешки" или "РЗС и Марешки".
Ако има такова ограничение за личните имена, трябва да има и забрана партиите и коалициите да преповтарят имена на неправителствени организации, смята Фидосова. Това обаче щеше да удари също и "България на гражданите" на Меглена Кунева.
Депутатите от правната комисия коментираха, че подобна забрана би нанесла голяма поразия и започнаха да измислят различни имена на бъдещите съюзи - "РЗС и аптеки", "БСП със Станишев", "Коалиция за България без Първанов" и др.
По настояване на ДПС депутатите от правната комисия отхвърлиха част от ограниченията пред социологическите агенции. Макар на предишното си заседание да приеха забрана да се огласяват допитвания, които "са получени или представени по въвеждащ в заблуждение начин", днес депутатите прегласуваха текстовете и ги отхвърлиха. Така отпада и задължението за медиите да публикуват право на отговор на партии, които се чувстват засегнати от данни от социологически проучвания.
Отхвърлено беше и предложението на Яне Янев за данъчна ревизия на социологическите агенции и медиите, които са правили или публикували проучвания за изборите.
"Третираме социологическите агенции като участници в изборите. Това са репресивни текстове", заяви Христо Бисеров. Мая Манолова от БСП пък ги определи като фашистки.
Правната комисия продължава обсъждането на поправките в Изборния кодекс вече пети час. Все още не е приключил дебатът с какви бюлетини ще се гласува на парламентарните избори – отделни или интегрална, дали ще остане преференцията и какъв ще е нейният праг.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар