Напротив, според проучване на Gallup това е най-стресираната нация в света. Анкетата сред над 150 държави показва, че бивши съветски републики доминират сред 20-те държави с най-недоволно и разочаровано население, значителна част от което изпитва и усещане за безизходица.
България е на номер 17 в класацията за оценка колко емоционално е всекидневието. В нея под №151 са филипинците, 60% от които са отговорили с "да" на въпроси за самоусещането им предишния ден като "Чувствахте ли се отпочинал?", "Смятате ли, че се отнасяха с уважение към вас?", "Смяхте ли се много?", "Научихте ли, направихте ли нещо интересно?" и "Изпитахте ли радост, физическа болка, тревога, тъга, стрес, гняв?".
Между лятото на 2009 г. и юли 2012г. в допитванията на около 1000 души положително са отговорили средно 41% от българите - малко по-добър показател от Афганистан и еднакъв с Кот Д'Ивоар (18-о място), Туркменистан (19) и района Сомалиленд (20). Всички български съседи са с по-голям дял отговорили с "да" и сред тях Гърция е под №95, макар че там са дадени най-песимистичните в света отговори за очакванията от бъдещето в следващите 5 години. В Ирак миналата година най-много хора са преживели отрицателни емоции.
Авторите от "Галъп" говорят за "емоционалност на народа", което трудно се превежда директно на български. По-скоро става дума за това доколко търпеливи и сдържани са хората, дали са обезсърчени и затворени в себе си, или често празнуват или протестират заедно. Всекидневието им може да е безрадостно, но те не се и бунтуват; може материално да не са чак толкова зле, но това не им носи радост. Методиката за обработване на данните е създала ситуации, парадоксални спрямо общоприети представи за определени народи - грузинците например са веднага след "антишампионите" в Сингапур, докато под №108 финландците са представени като по-емоционални от всички балкански народи.
Някои критици на класацията казват, че тя би трябвало да е по-скоро за емоционална устойчивост или притвореност на народите и посочват, че сингапурците казват, че не се смеят много, но и не признават да изпитват негативни емоции. Според Джон Клифтън от "Галъп" това може би се обяснява с масовата неудовлетвореност на сингапурците от работата им. Едва 2% са отговорили, че харесват работата си и са привързани към нея, докато средният показател за света е 11%. Американци, живеещи в азиатския град, казват, че има нещо вярно в това - всичко е много чисто и добре уредено, но служителите се отнасят прекалено формално и безчувствено.
Агенция Bloomberg цитира 29-годишния Ли Бона, един от управителите на международното летище "Чанги" (определяно като едно от най-добрите в света), според когото част от вината се пада на образователната система. Учениците не са стимулирани да се изявяват като индивиди. "Когато те учат да не бъдеш различен от останалите, намалява и желанието да заемеш лична позиция, да изпъкваш." Негови сънародници допълват, че сингапурците се чувстват неудобно, когато трябва да кажат какво мислят или изпитват. Освен това в страна, в която 82% от жилищата са държавни, хората са приучавани да не правят много впечатление и да не вдигат шум.
Властите се опитват да променят малко по малко това. През август премиерът Ли Сиен Лунг се обърна към амбициозните родители с думите "Моля ви, оставете децата си да си живеят детството. Това, че нямат домашно, не е нещо лошо." Уилям Уан работи от 1997 г. по правителствена програма, целяща сингапурците да са малко по-учтиви един към друг. "Сингапурците се възприемат прекалено сериозно. Дори не пляскаме много силно на концерти. Бил съм на такива, където дори не аплодират нормално."
След тази държава е Салвадор, а в групата на 15-те "най-емоционални" народи има само представители на Южна и Северна Америка с изключение на Оман и Бахрейн. Отговорите на проучването в латиноамериканските държави определено водят по положителни емоции, като в челната тройка са Панама, Парагвай и Венецуела.
Бахрейнците са сред най-емоционалните в света изключително заради негативни преживявания. По този показател те са редом с палестинците и иракчаните. Проучването твърди, че основният източник на такива емоции са икономическите трудности, безредиците и революциите. Големи природни бедствия като унищожителните земетресения и цунами в Хаити и Япония и последиците от тях са предизвикали само краткотрайна вълна на страх и гняв.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар